Виелица на сенките [bg]

— Времената сега са мрачни. Ако не помогнем на елфите да победят орките, няма да има на кой да казваме новини. Може и да сме алчни, но не сме глупави. Вашето съобщение, треш Еграсса?

— Предай на по-малкия ми брат, нека се осланя на съвета и да чака връщането на Епилорсса. Аз ще се върна веднага щом мога. И трябва да се направи нещо с Черния пламък.

— Ти знаеш какво трябва да се направи, елфе, знаеш и се страхуваш — Пухкаво облаче тихо излезе от мрака. — Веднъж вече имаше такъв случай.

— Във всеки случай, това решение ще трябва да го вземе Епилорсса, когато се върне — отсече Еграсса. — Само главата на дома…

— А ти сигурен ли си, че твоят брат ще се върне от север? Сигурен ли си, че той ще иска листната корона? Знаеш как се отнася към властта. Звънък ручей видя теб като крал. По-добре побързай към дома, елфе. Ние ще заведем твоите приятели до човешките земи. Бракът между краля на Луната и кралицата на Пламъка ще реши всички въпроси. Те няма да бъдат к’лисанги.

— Да постъпят така е въпрос на чест за Пламъка. Ако целият дом реши да ни служи в продължение на осем години, това е тяхно право. Докато бракът с Нощната лисица ще обедини домовете ни завинаги, а на това съветът няма да се съгласи. Ако един дом стане по-силен от всички останали, това рано или късно ще доведе до един-единствен крал. А единната власт в Черната гора рано или късно приключва с разкол. Сега нямам право да се връщам.

— Това са въпроси на политиката. Във всеки случай ти каза своята дума. Побързай, флини.

— Чакай! — извика Змиорката към вече качилият се на козлокончето Иирроо. — Ти каза за елфите. Ами хората?

— Съжалявам, но не знам. Знам, че Пограничното кралство ще се бие до смърт, знам, че вторият юмрук, най-големият, се движи към Раненг, знам, че част от третия юмрук е обсадил Майдинг. Градът се държи. Мойциг е останал встрани от пътя на Първите. Тези земи все още не са засегнати от войната и ако побързате, ще успеете да се промъкнете. Това са новини от вчера, сега може да има и нещо друго, но аз не го знам. Съжалявам. Довиждане!

Козлокончето тъжно избръмча, направи прощален кръг и се плъзна в тъмнината на гората. После Змиорката, Мумр и Еграсса започнаха да спорят за това какво би могло да става във Валиостр и каква война са ни спретнали орките. Военният им вожд се оказа хитър — беше вързал ръцете на Пограничното кралство и елфите, а основните сили придвижваше към Валиостр. Нямаше от кого да очакваме помощ. Валиостр би могъл да се справи и със собствени сили, но гарнизоните по южната граница бяха слаби, с малко войници. По-голяма част от войската беше разположена на север и по границата с Мирануех. Уязвимият юг беше открит — буквално поднесен на тепсия. Никой не е очаквал, че Първите ще се решат да повторят Пролетната война. Да даде Сагот нашата армия да успее да стигне преди тях до Раненг. Пограничието и целият юг ще трябва да си ги връщаме с бой. И то при условие, че удържим Раненг, а Пограничното кралство и елфите задържат орките при себе си. Ако Пограничието и Черната гора паднат и нови тълпи орки се втурнат към нас — всичко ще е загубено. При лошо развитие на нещата ще ни преследват чак до Студено море. Обнадеждаваща перспектива, нали? И никакъв Неназовим няма да ни трябва. Нито Рог. Всичко ще е свършило дълго преди магьосникът да се появи при нас от Ледени игли.