Политичестки ред и политически упадък [bg]

И китайските, и японските реформатори са движени от страха, че тяхната военна и политическа слабост произтича от дефекти в традиционните им институции. Както съвременните развиващи се страни разчитат на Международния валутен фонд, те са наясно, че трябва да приведат своите собствени практики в съответствие със западните стандарти, за да бъдат третирани като равноправни суверенни държави. Членове на комисията пътуват до Япония, Европа и САЩ, за да проучат алтернативни конституционни модели и към 1911 г. изготвят изцяло преработен кодекс, който съдържа нови разпоредби, свързани с търговското право, процедури и организация на съдебната власт. Подобно на японците, китайските реформатори отхвърлят общото право за сметка на гражданското право, а при поправките на наказателното право заимстват почти без никакви промени значителна част от германския кодекс. Те копират до голяма степен японския подход, тъй като Япония успешно го използва, за да отмени неравноправните договори през предишното десетилетие. Двама японски учени, Асатаро Окада и Мацуока Йошитада, основават първата съвременна юридическа школа в Пекин през 1906 г. Реформите срещат значителна съпротива от страна на консерваторите в съда, които са особено разстроени от промените, които засягат традиционното семейство.

Старият режим предлага деветгодишен план, който да замени старата империя с конституционна монархия въз основа на цялостно въвеждане на Конституцията „Мейджи“ (с изключение на нейните скромни ограничения върху имперските правомощия). Нито коригираният кодекс, нито предложената конституция влизат в сила преди избухването на въоръжено въстание през 1911 г. Приемането в последния момент на т.нар. „Деветнайсетте члена“ е твърде недостатъчно и прекалено закъсняло, за да спаси режима, който през следващата година е заменен от китайска република. През последвалия период на военна диктатура и гражданска война различни политически участници съставят конституции, за да утвърдят легитимността си, но малко от тях имат някакъв реален ефект по отношение на ограничаването на властта.