Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки че легистката школа изчезва след началото на династията Хан през II в.пр.Хр., последвалото китайско управление представлява нещо като амалгама от конфуциански и легистки гледища. Основните правни кодекси са обнародвани по време на династиите Хан, Тан, Мин и Цин и представляват най – вече списъци с наказания за престъпления по легистка традиция. Въпреки това правото уточнява много различни резултати в зависимост от обстоятелствата в съответствие с конфуцианската традиция. Формалните закони винаги са играли много по – малка роля в регулирането на китайското социално поведение, отколкото на Запад. Много спорове са решавани в съответствие с обичайни (т.е. неписани) правила на рода, клана или селището, вместо да бъдат решавани с участието на съдебната система. Отношението към формалните съдебни спорове е пренебрежително. Съдиите не са обособена група с висок статус, както в Израел, Близкия изток, Индия и Европа, а обикновени служители без собствени институции за обучение и гилдийни традиции. В Европа първите бюрократи през Средновековието са от адвокатските среди и адвокатите играят централна политическа роля в по – нататъшни събития като Френската революция. Нищо подобно не би могло да се случи в Китай.
Управляващият Цински Китай манджурски режим реагира много по – бавно на предизвикателството на Запада в сравнение с владетелите на Япония през периода „Мейджи“. В отговор на западните критики към китайското традиционно право, особено по отношение на жестокостта на наказанията, през 1902 г. е създадена комисия под ръководството на Шън Дзябън[67], която да препоръча законодателни поправки в Сборника със закони на династия Цин.
И китайските, и японските реформатори са движени от страха, че тяхната военна и политическа слабост произтича от дефекти в традиционните им институции. Както съвременните развиващи се страни разчитат на Международния валутен фонд, те са наясно, че трябва да приведат своите собствени практики в съответствие със западните стандарти, за да бъдат третирани като равноправни суверенни държави. Членове на комисията пътуват до Япония, Европа и САЩ, за да проучат алтернативни конституционни модели и към 1911 г. изготвят изцяло преработен кодекс, който съдържа нови разпоредби, свързани с търговското право, процедури и организация на съдебната власт. Подобно на японците, китайските реформатори отхвърлят общото право за сметка на гражданското право, а при поправките на наказателното право заимстват почти без никакви промени значителна част от германския кодекс. Те копират до голяма степен японския подход, тъй като Япония успешно го използва, за да отмени неравноправните договори през предишното десетилетие. Двама японски учени, Асатаро Окада и Мацуока Йошитада, основават първата съвременна юридическа школа в Пекин през 1906 г. Реформите срещат значителна съпротива от страна на консерваторите в съда, които са особено разстроени от промените, които засягат традиционното семейство.
Старият режим предлага деветгодишен план, който да замени старата империя с конституционна монархия въз основа на цялостно въвеждане на Конституцията „Мейджи“ (с изключение на нейните скромни ограничения върху имперските правомощия). Нито коригираният кодекс, нито предложената конституция влизат в сила преди избухването на въоръжено въстание през 1911 г. Приемането в последния момент на т.нар. „Деветнайсетте члена“ е твърде недостатъчно и прекалено закъсняло, за да спаси режима, който през следващата година е заменен от китайска република. През последвалия период на военна диктатура и гражданска война различни политически участници съставят конституции, за да утвърдят легитимността си, но малко от тях имат някакъв реален ефект по отношение на ограничаването на властта.