За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Правило, извлечено от самата природа, е, че колкото повече се намаляват браковете, които биха могли да се сключат, толкова повече се развращават браковете, които вече са сключени; колкото по-малко женени хора има, толкова по-малко е вярата в брака; по същия начин може да се каже, че колкото повече крадци има, толкова повече и кражби има.
Глава XXII
За изхвърлянето на деца
Древните римляни са имали достатъчно добре разработени правила за изхвърлянето на деца. «Ромул — казва Дионисий Халикарнаски — е наложил на своите граждани задължението да възпитават всички свои деца от мъжки пол и всички свои най-големи дъщери. Ако децата са били деформирани или уродливи, той им е позволявал да ги изхвърлят, след като ги покажат на петима от най-близките си съседи.»
Ромул не е позволявал да се убива дете под три години; с това той е съгласувал закона за даване на бащите право над живота и смъртта на техните деца със закона за изхвърляне на децата.
Ние откриваме, също у Дионисий Халикарнаски, че законът, който е задължавал гражданите да влизат в брак и възпитават децата си, е бил в сила през 277 г. от основаването на Рим; от това става ясно, че законът на Ромул, позволяващ изхвърлянето на деца-момичета, е бил вече ограничен от обичая.
Ние нямаме други сведения за това, което законът на дванадесетте таблици, приет в 301 г. от основаването на Рим, е постановявал относно изхвърлянето на деца, освен един пасаж у Цицерон, в който по повод на учредяването на народните трибуни се казва, че детето е било удушено още при самото му раждане, както според закона на дванадесетте таблици са били удушавани уродливите деца; следователно онези деца, които не са били уродливи, оставали живи и законът на дванадесетте таблици не е променил нищо от предишните постановления.
«Германците — казва Тацит — не изхвърляли децата си; и при тях добрите нрави имат по-голяма сила, отколкото в другите страни добрите закони.» Впрочем римляните са имали закони, насочени против този обичай, но не са ги спазвали. Ние не намираме никакъв римски закон, който да е разрешавал изхвърлянето на деца; това без съмнение е било една злоупотреба, практикувана през последните години на Рим, когато разделеното богатство започнало да се нарича бедност, когато бащата е смятал за пропаднало това, което дава на семейството си, и е противопоставял семейството на собствеността си.
Глава XXIII
За състоянието на света след падането на Рим
Мерките, които вземали римляните за увеличаване числеността на своите граждани, били действени, докато републиката, запазвайки силата на своята организация, е възстановявала само загубите, които е давала заради своята смелост, храброст, твърдост, любов към слава и даже заради своята добродетел. Но скоро даже и най-мъдрите закони не били в състояние да възстановят това, което последователно са разрушавали и умиращата република, и общата анархия, и военното управление, и суровата власт, и надменният деспотизъм, и слабата монархия, и глупавият, слабоумен и суеверен двор; могло е да се каже, че римляните са покорили света само за да го обезсилят и предадат в ръцете на варварите. Готите, гетите, сарацините и татарите ги изтощавали едни след други. И скоро варварските народи нямали какво друго да унищожават освен варварски народи. По същия начин във времената на легендите след наводнения и потоп от земята излезли въоръжени хора, които започнали да се изтребват едни други.
Глава XXIV
Изменения в числеността на населението в Европа
В състоянието, в което се е намирала някога Европа, е било трудно да се смята, че тя може да бъде възстановена, особено след като при Карл Велики е била обединена в една просторна империя. Поради същността на нейното тогавашно управление тя се разпаднала на множество малки владения. И понеже всеки владетел живеел в своето село или град; и понеже той не е бил велик, богат, могъщ; и понеже, как да кажа, неговата безопасност е зависела единствено от числеността на населението, той се е стараел с всички сили неговата малка страна да процъфти; това се осъществявало до такава степен, че въпреки безпорядъка в управлението, недостатъчния опит в търговията, придобит по-късно, въпреки непрестанните войни и спорове населението в повечето европейски страни станало повече, отколкото е сега.
На мен не ми достига време да се задълбоча в тоя въпрос; ще се позова само на огромната армия от кръстоносци, отличаваща се с най-разнороден състав. Г. Пуфендорф казва, че при Карл IX във Франция е имало двадесет милиона жители.
Това намаление е било следствие от непрекъснатото обединение на много малки държавици. Някога всяко село във Франция е било столица, а днес има само една голяма столица; сега всичко е насочено към центъра; и тоя център е, така да се каже, самата държава.