Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Каква сцена на блаженство след плътски наслади! Честно, за миг си въобразих, че съм благодетел на цялото човечество. Вълните, излъчвани от вдовицата Тейл към Прахд, почти се виждаха в трептящия въздух под утринното слънце.
С десет секунди закъснение те осъзнаха, че аерокарът е кацнал, а през това време въздушната струя едва не отнесе листата от клоните на дърветата.
Излязох. Те извиха глави към мен.
Но какво виждах? Вдовицата Тейл имаше лепенки и превръзки по лицето, а и цялата горна част на тялото й беше омотана в следоперационни бинтове! Нима са се били? После се сетих, че Прахд вече се е заел с работата си. Може би се упражняваше. Тренираше си точната ръка, като й махаше бенките и стягаше увисналите гърди.
Пресрещна ме непохватно на половината път към тях. Още преживяше и пътьом си бършеше ръката в халата.
— Аз съм офицер Грис — казах му съвсем тихо.
Показах му електронната си карта. Огледах се крадешком на всички страни. Попитах го:
— Нормално ли се настанихте?
А той ме гледаше странно.
— Всичко наред ли е? — продължих да го разпитвам. — От „Занко“ изпратиха ли необходимото?
Той кимна и каза:
— Гласът ви е точно като на професор Гирант Слахб!
Е добре, значи си имах работа с проницателен интелект. Но обучението в апарата винаги си казва тежката дума.
Усмихнах му се.
— Надявам се! Той е чичо на майка ми.
И незабавно — почит! Възхищение!
— Професорът е чудесен човек — отбеляза Прахд.
— Несъмнено — сърдечно се съгласих аз. — А сега да поговорим за работата. Готов ли сте за изпитателната операция?
Тръгнахме към болницата. Той се заклатушка пред мен. Празни кашони и кутии, малки и големи, се трупаха покрай стените. А болничната стая на покойния инвалид беше напълно променена и в средата й се пъчеше голяма преносима операционна маса. Лампите бяха в готовност да осветяват отгоре. Наредените скалпели — да режат и пробиват. Бургиите — да се завъртят. Колбите — да отглеждат клетъчни култури. Нагревателите — да нагряват. Каква гледка!
— Виждам, че вече сте използвал масата — отбелязах.
Той леко се изчерви — тогава чак забелязах няколко издайнически петънца по масата.
— Не, не, имам предвид вдовицата Тейл.
Изчерви се по-силно и заприлича на ритнато кученце.
— Не, не, не — натъртих. — Говоря за нейните операции.
— А, това ли било! — въздъхна той, моментално успокоен. — Горката жена! Толкова е лесно да се премахнат петна и бенки от лицето. Нито има причина гърдите й да са увиснали. Като се присади мускулен катализатор в mammora fermosa…
Какъв вдъхновен целолог! Предотвратих веднага изнасянето на нещо като „лекционен курс 205“.
— Добре. Знам, трябвало е да се убедите в изправността на оборудването.
— О! — той грейна. — Как работи оборудването! Но има още някои неща, които мога да направя за нея…
Казах си — обзалагам се, ще ги направиш. Например с главите надолу в басейна или ще опитате горе в клоните за разнообразие.
— Изпитателната операция! — твърдо напомних аз.
Той целият се превърна в слух.
— Предполагам, осъзнавате колко е секретна и колко по-секретно е вашето присъствие тук. Дойдох днес, за да проверя дали сте готов и имате ли нужда от допълнително оборудване.
— О, богове — възкликна докторът, — тук разполагам с повече неща, отколкото по време на болничната ми практика!
— В тази операция ще имплантирате един комплект. Искам внимателно да изучите инструкциите и да подготвите всичко. Не бива да допускате гафове. Неприятно ми е да ви напомням, но бъдещето ви зависи от тази изпитателна операция. Моят дядо…
— Искате да кажете чичото на майка ви, нали?
— Моят дядо беше целолог — бързо добавих аз. — Чувал съм да казва, че по първия пациент всичко си проличава. И макар че чичото на майка ми е много впечатлен от досегашните ви постижения, аз съм човекът — казах много сурово, — на когото трябва да се харесате. Само думичка, че сте тук, излишна драскотина със скалпела в операцията и… — Махнах като за сбогуване.
Това го стресна.
— О… аз… аз… ще ви се подчинявам, офицер Грис. Аз… ще… н-н-напра…
Тръгнах към вратата и изревах:
— Пилот! Донеси онези кутии!
Намерих свободно място за складиране. Ске си мърмореше под носа, но започна да снове напред-назад и да мъкне товара. Кутията със знака Х беше донесена сред първите, извадих упътванията с „бръмбарчетата“ за зрението и слуха, един комплект. Сложих ги на масата. Дадох му подробни нареждания и завърших с думите: