Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Знам какво искаш. — Той се насили да мисли само за онова, заради което беше дошъл. — Опитвам се да ти помогна. Трябва да си търпелив.
— … чувам… звуци на кръв. По-по-подушвам гласове… искам светлина…
— Ще ти дам каквото искаш. Но трябва да ми помогнеш. Спомняш ли си? Нашата уговорка?
Последва дълбоко неясно стенание. За миг саркофагът се разми пред очите на бога — отделни монади се откъсваха от него като от експлодирала диаграма. В сянката, по-тъмна от обикновения мрак, нещо блещукаше със своя собствена слаба светлина — нещо разкривено, което се гърчеше като животно. За момент очертанията му отново се промениха и Озирис сякаш видя едно-единствено око, втренчено в него сред бушуващия хаос. После залата потрепери и саркофагът отново застина на мястото си — толкова черен, колкото можеше да го направи програмата на симулацията.
— … помня… изигра…
Ако изобщо можеше да се каже, че виещият накъсан глас изразява нещо, Другия говореше с недоволен тон, зад който явно кипеше ярост. Гърлото на Озирис се сви при тази мисъл.
— Не съм те изиграл. Без моята помощ нямаше да си жив. Нито пък ще можеш, някога да се освободиш без мен. А сега имам към теб няколко въпроса.
Какофонията отново избухна. Щом шумът утихна, гласът отново застърга:
— … птицата… от… твоята клетка. Основният… и текущата…
Звуците станаха неразбираеми.
— Какво? Какво означава това?
Саркофагът се разтресе. За част от секундата страните и ъглите му станаха сякаш твърде много. Гласът виеше и провлачваше като магнетофон с изтощени батерии:
— … от другата страна… има гласове… скоро. Идват.
Богът изпитваше вече не само страх, а и досада.
— Кой идва? От коя друга страна? Какво означава това?
Този път гласът прозвуча почти човешки — никога досега не беше звучал така:
— Другата… страна… на… всичко.
И той се разсмя, или поне на Озирис му се стори, че това е смях — дълбоко неясно хъркане, което рязко премина в почти недоловим равен писък.
— Имам въпроси! — кресна богът. — Трябва да взема важни решения. Ако не ми съдействаш, мога да проточа нещата. — Помъчи се да се сети за подходяща заплаха. — Мога да те държа така завинаги!
Най-накрая гласът отново запращя. И в края на краищата отговори на някои от въпросите му, но понякога нищо не му се разбираше. Между няколкото членоразделни фрази викаше, съскаше, от време на време виеше като куче. Веднъж му проговори с гласа на човек, когото Озирис навремето познаваше, но вече бе мъртъв.
Когато аудиенцията приключи, богът не си направи труда да използва носилката, носачите и дори голямата река. Той на мига се прехвърли право в своята зала в Онова-което-беше-Абидос, угаси всички светлини, прогони всички жреци и дълго стоя сам сред мрака и тишината.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
ПО СТЪЛБАТА
МРЕЖА/НОВИНИ: Финансирането на Марс под въпрос.
(Картина: хоризонтът на Марс, над него се вижда Земята.)
Диктор: Древната човешка мечта за завладяването на Марс може би ще претърпи крах поради финансови проблеми.
(Картина: роботи МВС работят на марсианската повърхност.)
Сега, когато двете най-големи корпорации спонсори, АНВАК и „Телеморфикс“, оттеглиха подкрепата си, строителният проект „База на Марс“, който отдавна е подложен на натиск както отляво, така и отдясно, най-вероятно ще загуби и финансовата подкрепа на Конгреса. Президентът Анфорд обеща да потърси нови компании спонсори, но молбата му до Събранието на губернаторите за финансиране на проекта, наречен от един служител на ООН-Космос „доста невзрачен“, надали ще трогне губернаторите, които си имат главоболия с щатските и градските инфраструктури…
Рени отговори още след първото проблясване на лампичката. Щом екранът се затъмни, тя беше сигурна, че знае кой се обажда.
— Ирене Сулавейо?
— Значи знаете и служебния ми номер. — Мистериозността на Мартин Еди-коя си малко я дразнеше. — Просто ви е хрумнало, че ще съм тук преди часовете, така ли?
— Моля ви, не забравяйте, госпожо Сулавейо, че именно вие се заехте да ме издирите. — Французойката сякаш се развесели. — Надявам се да не предизвиквам раздразнението ви с това, че сега аз поех инициативата.
— Не е това. Просто не очаквах…
— Че толкова лесно ще ви намеря? Информацията е моят занаят, ако ми простите това изтъркано клише. Сега вече знам доста неща за вас, далеч не само служебния ви номер и работното ви място, госпожо Сулавейо. Знам как се е развивала кариерата ви, какви оценки сте получавали в училище, каква е заплатата ви. Знам, че майка ви Мириам, починала при пожара в „Рай за купувача“, е била потомка на племето ксоза, че баща ви Джоузеф е наполовина зулус и че в момента се води инвалид. Знам за брат ви Стивън в болницата в покрайнините на Дърбан. Знам за какви услуги в мрежата сте абонирана, какви книги зареждате и дори каква марка бира пие баща ви.