Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Защо ми казвате всичко това? — попита Рени сухо.
— Защото искам да разберете, че захвана ли се с нещо, върша го докрай. И защото трябваше да узная всички тези неща, да разбера коя сте всъщност, преди да говоря с вас.
Този път Рени не успя да прикрие гнева в гласа си:
— Значи съм си взела изпита? Благодаря! Мерси!
Последва дълго мълчание. Когато тайнствената жена се обади отново, гласът й беше по-мек:
— Вие ме потърсихте, госпожо Сулавейо. Сигурна съм, че държите никой да не наднича в живота ви. Аз също.
— И какво ще правим оттук нататък?
— Хм… — Мартин Дерубен изведнъж продължи с делови тон: — Много уместен въпрос. Мисля, че е дошло времето да обменим малко информация. Казахте ми, че сте научили името ми от Сюзън ван Блийк. Надявах се да поговоря с нея за едно нещо, което ме интересува. Може би и вие споделяте моя интерес?
— За какво става въпрос? Какво ви интересува?
— Първо най-важното. — И невидимата жена заприказва така, сякаш се готвеше за продължителен разговор: — Разкажете ми отново какво се случи със Сюзън. И този път ми кажете цялата истина, моля ви.
Това беше трудна работа, но не и толкова неприятна. Жената отсреща беше пестелива откъм информация, но зад сдържаността й прозираше остроумие и дори сърдечност.
Мартин Дерубен каза, че Сюзън наистина й се обадила след посещението на Рени, но нямала възможност да говори подробно. Отложеният разговор така и не се състоял. Рени не й разкри какво й беше съобщила доктор Ван Блийк на смъртното си легло, но след като описа болестта на брат си, своите опити да открие какво я е причинило и странния град-вирус, оставен в системата й, жената дълго мълча. Рени усети, че за нея това е нещо като повратна точка, също както в шахмата, когато след първите няколко хода започва да се очертава реалният развой на играта.
— Дали доктор Ван Блийк ми се е обадила, защото е смятала, че мога да помогна за проблема с брат ви? Или само за идентифицирането на този странен град?
— Не знам. Не ми е казвала за какво е искала да говори с вас. Има и една книга — беше оставила бележка със заглавието й.
— А, да, спомням си, че ми споменахте за това. И как се нарича?
— „Палеолитна Мезоамерика“. От някой си Боливар Атаско.
Този път мълчанието беше по-кратко.
— Името ми звучи някак познато. Прегледахте ли книгата?
— Заредих я, но не видях нищо, което да има някакво отношение към случая. Нямах обаче време да я прегледам наистина добре.
— Току-що си поръчах копие. Може пък аз да забележа нещо, което сте пропуснали.
Рени почувства неочаквано облекчение. „Може би тя наистина е в състояние да помогне. Може би е в състояние да ми помогне да се промъкна в Дървесната къща и да намеря този Сингх.“ Но съмнението бързо заличи благодарността. „Защо отведнъж да приема тайнствената жена за възможен съюзник? Защото съм отчаяна, естествено.“ И каза:
— Сега вие знаете коя съм аз, но вие коя сте? Знам само, че сте познавали Сюзън и че тя се е опитала да се свърже с вас.
Равният глас прозвуча развеселено:
— Да, не бях много приветлива. Държа никой да не наднича в личния ми живот, но в него няма нищо тайнствено. Аз съм това, което ви казах — изследовател, при това доста известен. Можете да го проверите.
— Поставям живота си във ваши ръце, нали разбирате? Не се чувствам особено сигурна.
— И това може да се промени. Във всеки случай, нека прегледам книгата по антропология, после ще ви се обадя пак през обедната почивка. Междувременно ще ви изпратя информация за този Атаско. Ще ви спести време за издирване. И, госпожо Сулавейо… — Дори фамилията на Рени в нейната уста звучеше като нещо галско.
— Да?
— Следващия път може би ще е по-добре вече да си говорим на „Мартин“ и „Ирене“, нали?
— Рени, не Ирене. Да, разбира се.
— A bientot тогава. — И Рени си помисли, че жената е прекъснала връзката пак така безшумно, както и предния път, но гласът й прозвуча отново: — И още нещо. Ще ви предоставя безвъзмездно още информация, макар да се страхувам, че тя няма да ви зарадва. Медицинският комплекс в предградията на Дърбан, където е настанен брат ви, тази сутрин е обявил пълна карантина „Букаву 4“. Боя се, че вече няма да пускат посетители на свиждане. — Тя отново замълча. — Много съжалявам.
Рени се вглеждаше в празния екран с отворена уста. Когато най-после реши да зададе някакъв въпрос, връзката вече беше прекъсната.