По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Изобщо не е лесно да си женен. — Прайс беше венчана за работата си и двете вече избледняващи в паметта й връзки го доказваха. Проблемът й, ако изобщо можеше да се нарече така, се състоеше във факта, че притежаваше същата отдаденост на дълга, каквато се предполагаше, че е присъща единствено на мъжете. Това бе съвсем просто, но първо един адвокат, а след него и един рекламен директор не успяха да го проумеят.
— Защо го правим, Андреа? — попита Райън.
Специален агент Прайс също не знаеше. Тя възприемаше президента като баща. Той беше човекът, който би трябвало да знае отговорите, но след годините, прекарани в охраната, Андреа вече разбираше, че не е така. Нейният баща винаги бе знаел отговорите или поне така й се струваше като малка. После порасна, завърши образованието си, постъпи в Службата, бързо се изкачи по стръмната и хлъзгава стълба и междувременно някак си изгуби своя път в живота. Сега беше достигнала върха в професията си и се бе наредила до „бащата“ на нацията си, само за да разбере, че животът не допуска хората да знаят онова, което искат и имат нужда да знаят. Работата й беше достатъчно трудна. Неговата бе безкрайно по-тежка и може би за един президент беше по-добре да е нещо различно от чудесния и достоен човек, какъвто бе Джон Патрик Райън. Може би някой кучи син би оцелял по-успешно тук…
— Не знаеш ли? — усмихна се към дъжда Райън. — Обикновено се отговаря, че все някой трябва да го прави. Господи, просто се опитах да прелъстя трийсет нови сенатори. Разбираш ли? Да ги прелъстя — повтори Джак. — Все едно че са девойчета, а аз съм някой шибан мръсник. Съжалявам, извини ме.
— Няма нищо, господин президент. Чувала съм такива думи, дори от други президенти.
— С кого си говориш? — попита Джак. — Едно време аз разговарях с баща си, с моя свещеник, с Джеймс Гриър, когато работех за него, или с Роджър, допреди няколко седмици. Сега всички те питат мен. Нали знаеш, в Куонтико, в основното офицерско училище, ми казваха, че да командваш е самотна работа. Господи, изглежда, че не са се майтапили. Наистина не са се майтапили.
— Имате адски добра жена, сър — отбеляза Прайс.
— Предполага се, че винаги има някой по-умен от теб. Човекът, при когото отиваш, когато просто не си сигурен. Сега те идват при мен. Аз не съм достатъчно умен за това. — Райън замълча и едва сега разбра какво му е казала Прайс. — Права си, но тя е достатъчно заета, пък и не трябва да я обременявам с проблемите си.
— Вие наистина сте шовинист, шефе — засмя се Прайс.
Президентът се прозина.
— Как сме утре?
— Ами, целия ден сте си в кабинета. Струва ми се, че онази работа с Ирак ще ви провали сутринта. Аз ще изляза рано и ще се върна следобед. Ще пообиколя малко, ще проверя мерките за охрана на децата. Ще се съберем да обсъдим дали има начин да водим ХИРУРГ на работа и да я връщаме обратно без хеликоптер…
— Това е смешно, нали? — отбеляза Райън.
— Една първа дама с истинска професия е нещо, което системата никога не е допускала.
— Наистина истинска професия, по дяволите! През последните десет години тя печелеше повече от мен, освен когато се върнах на Уолстрийт. Вестниците още не са научили това. Тя е страхотен лекар. — Мислите му се отклоняваха, забеляза Прайс. Бе прекалено уморен. Е, това също се случваше с президентите. Нали точно затова тя беше край тях.
— Пациентите й я обичат, така казва Рой. Както и да е, ще проверя мерките за охрана на всичките ви деца — рутинна проверка, сър, аз отговарям за цялата охрана на семейството ви. С вас ще остане агент Раман. Повишаваме го. Справя се доста добре.
— Онзи, който донесе пожарникарския плащ, за да ме дегизира през нощта на катастрофата ли?
— Значи знаете? — попита Прайс. Президентът зави, за да влезе в Белия дом. В усмивката му се четеше изтощение, но въпреки всичко сините му очи проблеснаха.
— Не съм толкова тъп, Андреа.
Не, реши тя, нямаше да е по-добре да имат някой кучи син за президент.
21.
ВРЪЗКИ
Патрик О’Дей беше вдовец, чийто живот се бе променил по особено жесток и неочакван начин след късния му брак. Жена му Дебора му беше колега от лабораторния отдел, специалист по съдебни разследвания, изискващи много пътувания, докато един следобед, на път за Колорадо Спрингс, самолетът й се бе разбил поради все още неизяснени причини. Това беше първата и служебна задача след отпуската й по майчинство. Дъщеричката им Меган остана сираче само на три месеца.
Сега Меган беше на две години и половина и инспектор О’Дей все още се бореше с проблема как да й разкаже за майка й. Имаше видеозаписи и снимки, но можеше ли да посочи към мъртвата хартия или към екрана и да каже на дъщеря си: „Това е мами“? Метър и деветдесет, с деветдесеткилограмово жилаво тяло, О’Дей беше пожертвал мустаците си ала Сапата26 заради изискванията на службата си и бе мъжко момче сред мъжки момчета, макар че вниманието му към дъщеря му би накарало колегите му да го подиграват. Косата й беше руса и дълга и той всяка сутрин я разресваше до копринена гладкост. За Меган татко бе огромен, закрилящ я мечок, който се извисяваше в синьото небе и я грабваше от земята като ракета, така че да може да обвие ръчички около шията му.
26
Емилио Сапата (1877?-1919) — мексикански революционер. — Б.пр.