Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Не успя да прикрие въздишката си на облекчение, когато Амис кимна и каза:
— Случва се. Но следващия път се върни и сънувай собствените си сънища. Можех и сама да чуя какво има да каже Нинив и да й предам какво знаем ние. Ако Мелайне не беше тази нощ с Баел и Доринда, и тя щеше да дойде с нас. Ти изплаши Баир. Тя се гордее с твоя напредък и ако нещо се случи с теб…
Баир обаче нямаше вид на много горда. По-скоро се намръщи още по-силно, когато Амис млъкна.
— Късмет имаш, че Коинде те е намерила, когато се е върнала да прибере съдовете от вечерята ти. Притеснила се е, че не може да те вдигне, за да те премести в постелята. Ако бях помислила, че си тук сама повече от няколко минути… — За миг погледът й се изостри в зла закана. — Е, сега ще трябва да чакаме да пристигне Нинив. Щом трябва, ще останем, но ще използваме времето, за да понапреднем. Съсредоточи си ума върху…
— Не е Нинив — припряно отвърна Егвийн. Не искаше и да си представи що за урок щеше да бъде при това настроение на Баир. — Елейн е, с… — Тя се извърна и замълча, Елейн, в елегантна копринена рокля, подходяща за дворцов бал, крачеше пред Каландор. Биргит беше изчезнала. „Видях я, не си я представих.“
— Тя вече е тук? — възкликна Амис и пристъпи напред, за да види по-добре.
— Поредната млада глупачка — измърмори Баир. — Днешните момичета нямат мозък в главите, а и дисциплината им е колкото на козите. — Тя закрачи чевръсто пред Егвийн и Амис и се закова до искрящия Каландор срещу Елейн, с ръце на кръста. — Те ни си ми ученичка, Елейн Андорска, макар че измъкна от нас достатъчно, колкото да не се убиеш тук, ако внимаваш, но ако беше, щях така да те напердаша, че да ми заподскачаш, и да те пратя при майка ти, докато не пораснеш достатъчно, за да излизаш самичка от къщи. Което, струва ми се, може да отнеме още толкова години, колкото си живяла. Знам, че идваш в Света на сънищата самичка, ти и Нинив. И двете сте пълни глупачки.
Отначало Елейн се сепна, но докато слушаше тирадата на Баир, изправи гръб и вдигна ледено брадичката си. Роклята й преля в червено, от още по-фина коприна, по ръкавите и високото й деколте се разгънаха дантели и на гърдите се появиха везани лъвове, изправени на задните си крака, и златни лилии — собственият й герб. Върху огнено-златистите й къдрици кацна тънка златна диадема с изправен лъв, обкръжен от лунни камъни. Все още не можеше да контролира тези неща сполучливо. Но пък, от друга страна, може би се облече точно в това, което й се искаше в момента.
— Благодарна съм за вашата загриженост — отвърна тя царствено. — Но е истина, че не съм ваша ученичка, Баир от Хайдо Шаарад. Благодарна съм ви за наставленията, но съм длъжна да следвам своя път и да изпълня задачите, възложени ми от Амирлинския трон.
— Мъртва — отвърна хладно Баир. — Ти изпълняваш заповеди на една мъртва жена. — Егвийн почти усети как перушината на Баир настръхна от гняв; ако не направеше нещо, Баир можеше да реши да даде много суров урок на Елейн. Една такава свада беше последното нещо, което им трябваше сега.
— Какво… защо си тук вместо Нинив? — За малко щеше да попита какво прави Елейн тук, но това щеше да отвори вратичка за Баир и можеше да прозвучи като подкрепа за Мъдрата. Това, което се канеше да попита, бе какво правеше Елейн с Биргит. „Не съм си я представила.“ Може би някоя друга се беше сънувала, че е Биргит. Но само онези, които влизаха в Тел-айеран-риод съзнателно, можеха да останат повече от няколко минути, а Елейн едва ли щеше да разговаря с такава. Всъщност къде ли чакаха Биргит и останалите?
— Нинив лекува главоболие. — Диадемата изчезна и роклята на Елейн стана малко по-простичка, само с няколко златни шевици по гърдите.
— Болна ли е? — попита разтревожено Егвийн.
— Само леко главоболие и един-два отока. — Елейн се изкиска. — О, Егвийн, направо няма да повярваш. Цели четирима от трупата Чавана дойдоха да вечерят с нас. Да пофлиртуват с Нинив, по-точно. Първите няколко дни се опитаха да флиртуват и с мен, но Том си поговори с тях и те прекратиха. Нямаше право да се меси. Не че аз съм искала да флиртуват, нали ме разбираш. Както и да е, седяха си те, флиртуваха с Нинив — или се опитваха по-точно, защото тя ги пъдеше като бръмнали мухи — и изведнъж дотърча Лателле и започна да налага Нинив с тояга. И да знаеш с какви ужасни имена я наричаше!
— Пострадала ли е? — Егвийн не беше сигурна точно коя от двете има предвид. Ако Нинив бе кипнала…