Фурията на Академа

Имаше огромна разлика между фехтоваческите умения на сър Майлс и тези на обикновения гвардеец, точно както подземният язовец се различава от огромния си братовчед гарганта. Острието на сър Майлс разсичаше доспехите, плътта и костите със същата лекота, с която ножът реже маслото. Само след миг мечовете на двама каними бяха счупени, а стените и стълбището бяха опръскани с кръвта им. Преди канимите да успеят да дойдат на себе си, Майлс вече се беше върнал обратно през отвора. Единият каним се хвърли след него, но Макс вече го чакаше и мечът на Първия лорд разсече тялото на врага почти на две. Умиращият каним полетя към земята, от раната му плисна кръв. Но той успя да се извърне, за да погледне убиеца си. Изведнъж очите му се разшириха и той закрещя. В следващия миг смъртоносно раненият каним скочи върху Макс и го блъсна в каменната стена. После започна да хапе и дере тялото му със зъби.

Майлс направи крачка към Макс, но в този момент през отвора скочи следващият каним и капитанът трябваше да се изправи срещу него, за да не го допусне по-навътре в стаята. Приос се хвърли напред и заби меча си в ранения каним. Замахът му бе тромав, но силен и прободе дълбоко дясното бедро на канима, от което плисна още кръв.

Но канимът като че ли не забеляза това. Осакатеният воин би трябвало вече да е мъртъв, но ужасната воля на ворда отказваше да отстъпи пред смъртта и канимът продължаваше да разкъсва Макс, който закрещя от болка.

– Макс! – извика Тави и се хвърли напред.

Той нападна канима отляво, забивайки копието в ребрата му. Тежестта на тялото му изтласка звяра назад. Канимът се сгърчи и падна, опитвайки се да издърпа копието, но силите го напуснаха. Щракна още няколко пъти с челюсти и утихна.

Тави издърпа копието си от тялото му и се обърна към Макс, който бе запазил чертите на Гай, но тялото му бе покрито с кръв. На лявото му рамо имаше огромна рана, която кървеше обилно. Кръв се стичаше и от главата му. Единият му крак бе извит под странен ъгъл. Тави го хвана за яката и го задърпа към импровизираната бариера. Макс бе отпуснат и тежък и младежът с усилие успя да го издърпа на няколко фута. Тогава Фейд изскочи до него, хвана Макс под мишниците и го изтегли зад барикадата.

Маестро Килиан се приближи до тях и се намръщи, когато протегна ръка и опипа с пръсти тялото на Макс. Извади ножа си, разряза ръкава на Макс и го използва, за да стегне силно раната му, за да спре кървенето.

– Тави, помогни на Майлс и Приос. На всяка цена трябва да удържим тази врата.

Тави кимна и се хвърли обратно към вратата. Не му стигаше въздух, страхът не го отпускаше. Майлс успя да нанесе няколко удара на канима, който се опитваше да влезе в караулното. Вълкът воин с кървясалите очи като че ли не чувстваше болка и страх и продължаваше да се сражава с мълчалива ярост. Мечът на канима не можеше да се мери със скоростта и уменията на Майлс, който успяваше да остане недосегаем, но тежките удари, които се сипеха върху него, го принуждаваха да отстъпва постепенно назад.