Фурията на курсора

— Вземете Одиана и отидете на покрива. Помогнете им да разчистят пътя, но в никакъв случай не използвайте фурии на открито без нужда. Ако нямаме ясен план за отстъпление, когато гаргойлите се събудят, никой от нас няма да се измъкне.

Лейди Акватайн кимна, бутна силно Одиана, за да я принуди да се движи, и те тръгнаха нагоре по стълбите след Алдрик и Бърнард.

Амара се обърна към Рук, за да види как шпионката я гледа с широко отворени очи.

Курсорът сложи ръка на рамото на жената и тихо каза:

— Нямаме време за губене. Да вървим да спасим дъщеря ви.

Рук избърса сълзите от очите си, след това в чертите на лицето й се появи нещо твърдо като стомана и тя поведе Амара нагоре по стълбите.

Рук отвори вратата и побърза да влезе, въпреки че Амара се задържа за секунда, за да чуе как някъде нагоре по стълбите стомана звъни в стомана. Изглежда Алдрик се беше заел с охраната.

Той вероятно беше един от тримата или четирима най-опасни меча в света, бивш телохранител на принцепс Септимус, което несъмнено обясняваше защо Акватайн го бяха наели още от самото начало.

Но дори и така разликата между отличен майстор на меча и майстор на меча от световна класа, какъвто беше Алдрик, беше съвсем малка, и шест отлични мечоносци бяха в състояние да победят дори Алдрик Меча.

Отгоре се чуха викове. Отдолу им отговориха други викове, въпреки че с отразяването по стените те станаха твърде неясни, за да може Амара да ги разбере. Миг по-късно тя вече нямаше нужда да ги разбира — тълпа пазачи тичаше нагоре по стълбите и бяха много близо.

Амара изруга. Трябваше да вземе меча на убития офицер, когато имаше възможност, преди всичките им шансове за тайно проникване да се изпарят при враните.

— Бърнард! — извика тя.

Съпругът й се върна, скачайки надолу по стълбите с лък в ръка.

— Горе има Безсмъртни рицари на метал! — отговори й той. — Алдрик има проблем, а аз не мога да се прицеля точно!

— Той ще има още повече проблеми, ако останалата охрана се качи по стълбите и го изненада в гръб — каза Амара. — Трябва да ги задържиш.

Бърнард кимна, без да забавя крачка, и бързо и безшумно заслиза по стълбите. Миг по-късно тя чу силния, басов звук на неговия лък и вик на болка.

На Амара и се искаше да вие от страх за съпруга си, за себе си, за всички хора, които разчитаха на успеха на тяхната мисия. Тя стисна зъби и се втурна след Рук.

Това ниво на кулата представляваше богато обзаведен апартамент, като първата стая съчетаваше просторно студио с библиотека. Тъканите килими, гоблените, дузината картини и няколкото скулптури бяха достатъчно прекрасни, но събрани заедно, те не оставяха усещане за стил, тема или някакъв друг вид съвместимост.

Това донякъде даваше представа за характера на Калар, реши Амара. Той знаеше, че красотата съществува, но не разбираше какво я прави ценна. Колекцията му беше скъпа, огромна, изцяло състояща се от безспорни шедьоври и това беше всичко, което го интересуваше — външния вид, цената, демонстрацията на богатство и власт, а не красотата.