Виелица на сенките [bg]

— А конете? Не мисля, че лосовете ще ни закарат чак до столицата.

— Имаме достатъчно пари, за да си купим нови коне.

Златото — добре, но ми беше жално за Пчеличка. Вече бях свикнал с нея, а сега ще трябва да се кача на нов кон. Освен това Пчеличка беше кралски подарък.

Първо чухме жуженето, а след това към нас се стрелна и малката сянка на козлоконче. На животинката се оказа моят стар познат, същият, който за награда получи елфийския пръстен и на практика измъкна задника ми от лабиринта.

— Иирроо з’маа Олок от клона на Езерната пеперуда се радва да приветства треш Еграсса и неговите спътници! — изпя флинито, а козлокончето закръжи над огъня.

— Щастлив съм да приветствам брата от малкия народ край своя лагерен огън. Какво те води тук, Иирроо з’маа Олок от клона на Езерната пеперуда?

— Новини — звънна кристалното гласче. — Безплатно.

Последното, както си личеше от тона на Иирроо, не беше много добре. Флинитата бяха свикнали да получават пари за своя труд.

— Не искаш ли първо да вкусиш нашата храна и да пийнеш от нашето вино? — тържествено произнесе Еграсса церемониалната фраза.

— Хе! — откликна чернокосото флини. — Храна от дриади, а вино изобщо не подушвам. Не, благодаря за предложението. Този път нещата са твърде спешни и твърде важни. Храната ще почака. Но ако може Лозирел да почине някъде, няма да откажа. От половин ден сме на крила.

Без да дочака разрешение, козлокончето кацна на земята и с изплезен език облекчено издиша.

— Радвам се да видя, че си се измъкнал от лапите на Първите, дългуч! — обърна се към мен флинито. — Нали не възразявате, че ще говоря от земята, треш Еграсса. Боя се, че следващите десет минути Лозирел трябва да си почине.

Никой не възрази.

Новините, които ни донесе Иирроо, не бяха най-приятните. Този път орките добре се бяха подготвили — поражението в Пролетната война не е било напразно за Първите. Ръката събрал всички, които успял, и когато всичко било готово, ударил. Ударил бързо и стремително. Орките били толкова много, че Военният вожд на Първите рискувал да раздели многохилядната си армия на три юмрука. Първият юмрук нападнал Пограничното кралство, вторият ударил по Валиостр и сега с бърз марш настъпвал към Раненг, като практически не срещал никаква съпротива по пътя си. Третият юмрук ударил по югозападните провинции на Валиостр, но основната сила на удара се стоварила върху Черната гора.

— Вашите съплеменници, треш Еграсса, не очаквали нищо подобно. Преди домовете да успеят да се организират… — флинито се поколеба, не смеейки да огласи лошите новини.

— Продължавай — лицето на Еграсса сякаш беше изсечено от камък.

— Те преминали като лавина през Черната гора. Дом Черна вода приел битката, за да задържи Първите, докато останалите домове съберат своите воини. Никой не оцелял от Черната вода, целият дом бил унищожен. Орките успели да стигнат до Листва. Древният град е напълно разрушен. Черният пламък също едва не бил унищожен. Почти всички роднини на великия Елодсса Разрушителя на закони били убити. Сега този дом се управлява от Мелессана Нощната лисица. Черна луна пристигнали навреме и затворили пробива, поемайки върху себе си основния удар на Първите. После дошли и другите домове и кой е победил, не знам.