Драконите на изчезналата луна [bg]

Лорд Тасгол се взираше още по-разтревожено в нея. Лорд Зигфрид и лорд Улрих разговаряха тихо помежду си, без да откъсват очи от Одила.

— Ако бяхте опитали да ни убедите в разкаянието си, нямаше да ви повярвам — рече най-сетне лорд Тасгол. — Признавам обаче, че думите ви показват именно разкаяние. Изправете се, лейди Одила. Колкото до наказанието ви, то ще бъде определено от Съвета на по-късен етап. Междувременно се боя, че трябва да ви задържим…

— Не я отстранявайте, милорд — обади се настоятелно Джерард. — Ако ще нападаме Санкшън, ще имаме нужда от всички опитни войни, които успеем да съберем. Оставете ме аз да я наглеждам. Гарантирам ви, че ще се погрижа да бъде изправена пред съда, както тя постъпи с мен, когато бях изправен пред вас в Солантас.

— Това устройва ли ви, лейди Одила? — попита Господарят на Розата.

— Да, милорд. — Тя се усмихна на Джерард и му подшушна: — Явно пътищата ни се преплитат отново и отново.

— Господа, ако ще нападате Санкшън, навярно няма да възразите срещу помощта на златните и сребърните дракони — заяви Тас, като скочи на крака. — Сега, след като Малис е мъртва, всички червени, сини, черни и зелени дракони ще се притекат на помощ на отколешните си съюзници…

— Мисля, че ще бъде най-добре, ако отстраните кендера, сър Джерард — нареди Господарят на Розата.

— Защото златните и сребърните дракони биха дошли — извика през рамо Тас, мятайки се в ръцете на младия рицар. — Нали разбирате, след като тотемът беше унищожен. С удоволствие ще ви ги доведа и сам. Разполагам с магическо устройство…

— Тас, замълчи! — произнесе Джерард, зачервен от усилието да задържи изплъзващото се телце.

— Чакайте! — обади се слепецът. Това бяха първите думи, които бе произнесъл, откакто бе сред тях. До този момент беше стоял толкова тихо, че всички в залата напълно бяха забравили за присъствието му.

Той последва гласа на кендера, като нетърпеливо разблъскваше и събаряше с жезъла си всичко, което се изпречеше на пътя му.

— Не го извеждайте, нека поговоря с него.

Господарят на Розата се намръщи при това ново прекъсване, ала мъжът беше сляп, а Кодексът указваше съвсем ясно, че слепите, хромите, глухите и немите трябва да бъдат уважавани при всякакви обстоятелства.

— Разбира се, можете да разговаряте с него, сър. Тъй като забелязах неизгодното ви положение, бих искал да ви предупредя, че това не е нищо повече от един кендер.

— Много добре ми е известно, че той е кендер, милорд — отвърна усмихнато Огледало. — Това дори още повече разпалва желанието ми да разговарям с него. По мое мнение кендерите са най-разумните същества по лицето на Крин.

При това странно изказване лорд Улрих избухна в дружелюбен смях. Който приключи с поредния неодобрителен поглед от страна на лорд Тасгол. Слепецът протегна търсеща ръка.