Произход на политическия ред [bg]

Второто направление е свързано с начина, по който се утвърждава тази централизация. За разлика от ранната китайска държава и на основаното през XVIII в. Кралство Прусия, централизираната френската държава не е изградена върху неперсонална бюрокрация, назначавана по заслуги въз основа на специализация и образование. Тя е изцяло патримониална. Правителствените длъжности във военното командване, министерството на финансите, данъчните служби се разпродават на търг от държава, на която постоянно не достигат пари в брой и отчаяно търси приходи. С други думи, всички управленски функции биват приватизирани и превърнати в наследствена частна собственост.

Ако проблемът за доброто управление се разбира от гледна точка на модела „принципал–агент“, според който агентите трябва да бъдат поощрявани да изпълняват заповедите на принципала, то системата на френското управление е абсолютен кошмар. То легитимира и институционализира корупцията, като позволява на агентите да използват държавните си длъжности в своя частна изгода. Всъщност самата дума „rente" възниква от практиката на френското управление за разпродажба на публични активи като правото да се събира определен вид данък, което гарантира постоянни приходи. Ако под съвременна публична администрация се разбира категоричното разграничение между публичния и частния сектор, то старият режим представлява абсолютно предмодерна система. Така че френската държава е странна и нестабилна комбинация от модерни и патримониални елементи.

Изграждането на централизирана административна държава и патримониална бюрокрация са толкова преплетени, че не е възможно да проследим развитието им поотделно. Фискалната система на Стария режим е изключително сложна и отразява безразборния начин, по който се е формирала. Има няколко вида данъци, най–важният от които е „taille", пряк данък върху земеделската продукция, чиято тежест пада върху селячеството. Има още поголовен данък и редица косвени данъци върху артикули като вино и стоки, превозвани от една част на страната до друга. Друг данък е върху производството на сол от държавен монопол (gabelle). По–късните крале въвеждат множество други данъци, включително данък на глава от населението и „vingtieme" (данък общ доход).

Преките имуществени данъци трудно могат да бъдат изчислени, тъй като държавата не поддържа система за преброяване и регистриране на населението и неговото имущество, както китайската, османската и английската държава. Естествено е заможните семейства да отказват да декларират честно своето имущество, тъй като това ще увеличи данъчните им задължения. Събирането на косвени данъци е затруднено от размерите на Франция (в сравнение например с Англия) и разпръснатостта на хилядите местни пазари. Френската икономика през XVII в. не е напълно монетизирана и има постоянен недостиг на монети за изплащане на паричните данъци. През този период Франция е предимно селскостопанска страна и тези данъци, които са технически лесни за събиране като мита, не носят съществени приходи.