За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Философските секти вече били внесли в империята оня дух на отчуждение, който не би могъл да получи такова разпространение по време на републиката, когато всички били увлечени във военни или мирни занятия. Оттук идеята за усъвършенствуване, съпътствуваща всичко, което води към съзерцателен живот; оттук отчуждението от грижите и тежненията на семейството. Християнската религия, дошла на смяна на философията, затвърдила, така да се каже, идеите, които философията само подготвяла.
Християнството сложило своя отпечатък върху юриспруденцията, защото светската власт винаги се е свързвала с духовната. За да се убедим в това, достатъчно е да погледнем кодекса на Теодосий, който не е друго освен сборник от укази на християнските императори.
Назариус, един от панегириците на Константин казва на своя император през 321г.: «Вашите закони са създадени единствено за да наказват пороците и поправят нравите; вие унищожихте коварството на старите закони, които сякаш нямаха друга цел, освен да поставят клопка на простодушието.»
Несъмнено промените, извършени от Константин, са имали в основата си идеята за разпространение на християнството или за неговото усъвършенствуване. От първата идея произтекли законите, предоставящи на епископите такава власт, че тези закони служели за основа на църковното правораздаване; оттук и ония закони, които са отслабили родителската власт, лишавайки бащата от право на собственост върху имуществото на децата. За да се разшири влиянието на новата религия, било необходимо да се ограничи прекомерната зависимост на децата, които винаги държат по-малко на установеното.
Към законите, чийто обект е било християнското усъвършенствуване, са спадали преди всичко онези, които отменяли наказанията, предвидени от законите на Папий; те отменяли наказанията както на неженените, така и на женените без деца.
«Тези закони са се разпореждали — казва един църковен историк — така сякаш размножението на човешкия род зависи от нас, вместо да видят, че броят на хората расте или намалява според волята на провидението.»
Принципите на религията винаги са оказвали извънредно силно влияние върху размножаването на човешкия род; в едни случаи те са му влияели благоприятно, както например у евреите, мохамеданите, гебрите, китайците; в други — неблагоприятно, както у римляните, приели християнството.
Навсякъде непрестанно се е проповядвало въздържанието, т. е. най-висшата добродетел, защото нейната същност е такава, че тя трябва да се спазва само от много малко хора.
Константин не е премахнал законите за десятъка, които разширявали правото на единия от съпрузите да дарява на другия част от имуществото си пропорционално на децата, които имат. Теодосий Млади отменил и тия закони.
Юстиниан обявил за действителни всички бракове, които законите на Папий забранявали. Тия закони предписвали вдовиците да се женят повторно. Юстиниан дал преимущество на онези, които оставали неженени.
Според древните закони никой не е можел да бъде лишен от правото да встъпва в брак и да има деца. Затова, ако някой получел наследство при условие, че няма да сключи брак, или ако патронът вземе клетва от своя освободен роб, че няма да се жени и няма да има деца, законът на Папий анулирал и това условие, и тази клетва. Клаузата при условие, че не ще се жени, съществуваща у нас, противоречи на древното право и води началото си от постановленията на императорите, възникнали от идеята за усъвършенствуване.
Макар да не е имало специален закон, който да е съдържал пряка отмяна на привилегиите и почестите, давани от римляните-езичници за брака и многоженството, там, където се е давало предимство на безбрачието, не е можело да има вече почести за брака; и ако по-нататък чрез отмяна на глобите откупчиците са били лишени от толкова изгоди, много по-лесно е било, разбира се, да бъдат премахнати възнагражденията.
Същите съображения за духовност, които довеждат до разрешаване на безбрачието, скоро са превърнали безбрачието в необходимост. Да ме пази бог, ако тук аз говоря за безбрачието, установено от религията; но кой може да мълчи, когато безбрачието се причислява към разпуснатостта — онова безбрачие, при което двата пола, развращавайки се даже чрез самите естествени пориви, избягват един съюз, който трябва да ги направи по-добри, за да живеят в друг съюз който винаги ги прави по-лоши?