Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Седнах отпред да похапна на спокойствие и когато той се настани на мястото си, малко сгорещен и потен, отново подхвана безкрайната си реч за глада. Казах му меко, че нищо не е останало от кексчето и „главотръса“, и дори разклатих кутийката, за да се убеди, но нищо не помагаше. Той си позволи да вдигне новинарски лист и да ми го подхвърли, оправдавайки се със заяждане:
— Целия го прерових и нищо да не намеря за вашите работи снощи! Не сте работил, ами сте си гледал кефа! Вие имахте свободна вечер, а не аз!
Невъзмутимо му заповядах да се насочи към имението на вдовицата Тейл в покрайнините на Нафуканите хълмове и зачетох „Сутрешното О, НЕ!“ — новинарски лист, излизащ на зазоряване и почитан от отрепките. Пилотът ми малко бъркаше — бях се набутал на първа страница!
„СКЪРБЯЩ ПОЛКОВНИК ОТ СНАБДЯВАНЕТО СЕ САМОУБИВА
БИВШАТА МУ СЪПРУГА ИЗПАДА В ИСТЕРИКА ОТ СМЯХ
Според добре осведомен източник от Вътрешната полиция късно снощи полковник Раджаба Стинкинс (Снабдителен отдел, Волтариански нападатели) с последна решителна стъпка сложил край на своята житейска трагедия. На осемнадесет хиляди фута над Голямата пустиня той пръснал на парчета себе си, своя пилот и аерокара си с мегаволтов взривострел.
Неговата бивша съпруга е настанена за болнично лечение след часове неудържим смях. Хора от Игралния клуб на Сухопътните сили твърдят, че дори намесата на близки отдавнашни приятели в последния момент не помогнала.
Волтарианските нападатели ще извършат погребение с военни почести на това, което е останало, в събота. Канят се гражданите да присъстват на церемонията.
Полковник Стинкинс остави след себе си пет чудесни деца. Не можахме да се свържем с двете най-големи, тъй като са затворени в изправително училище.“
По-нататък излагаха кариерата му в служба на родината, от която ясно личеше, че е прекарал дълъг и приятен живот зад бюрото си. Погледнах по-надолу. Аха, ето го:
„ОГЪНЯТ ОПУСТОШАВА ПРОМИШЛЕНИЯ ГРАД
Снощи стена от всепоглъщащи пламъци бушуваше из потъналия в нощно спокойствие район на електронни фирми. Петнадесет души са изчезнали, предимно пазачи.
На сутринта половин квадратна миля овъглени и димящи руини бе всичко, останало от тридесет и една процъфтяващи фирми.
Ръководители на Противопожарното управление смятат, че най-вероятната причина за пожара е късо съединение в завода на «Електронни играчки Джимбо».
Конкурентите празнуват…“
Почти накрая в списъка на погълнатите от пламъци фирми се мъдреше „Очите и ушите на Волтар“. Нито дума за Спърк. Може би го бяха взели за пазач. Продължих нататък. Още един репортаж:
„ОТКРАДНАТО ВОЗИЛО ПАДА ВЪРХУ БОЛНИЦА
Снощи машина, заявена преди това като открадната, се е стоварила от небето върху Болницата на добросърдечното милосърдие.
Нейният управител, доктор Мъф Чъф, който не е бил там по време на инцидента, каза, че щетите са минимални и се ограничават само с отделението за бедни деца. Тъй като покривът е рухнал, точният брой на жертвите още не е известен. «Все едно, смятахме да зарежем това отделение, сподели управителят. Нужни са ни повече средства и повече лекари. Сега ще подадем искане за увеличаване на фондовете.»…“
Прелистих страниците. Намерих малко съобщение:
„ОФИЦЕР ОТ АПАРАТА, ПРЕГАЗЕН НАСРЕД НЕБЕТО
Трупът на офицера Рейза Тор от Координирания информационен апарат бил открит в ранните сутрешни часове от скитник, ровещ из боклуците на река Уийл.
Инспекторът от Контрола на движението Роауф Роауф каза пред нашия репортер, че следите ясно показват — Тор е бил ударен от минаващ аерокар и е паднал от височина десет хиляди фута.“
Засмях се. Доверете се на пресата, тя винаги ще ви осведоми за истината!
Носехме се напред през прекрасното утро и скоро се снишихме над имението на вдовицата Тейл. Изпитвах такова самодоволство, че си останах на седалката, загледан в басейна. Като слънце ме топлеше отвътре мисълта, че щедро раздавам щастие на този свят.
Край водата седеше доктор Прахд Битълстифендър, облечен в халат с поне няколко номера тесничък за него. Около шезлонга му се търкаляха петнайсетина празни кутийки. А в скута му почиваше огромен поднос с планина от кексчета, които той поглъщаше с глада на хищник, едно кексче — една хапка.
В тревата се изтягаше по корем вдовицата Тейл. Полите на халата й бяха вдигнати чак до врата и отдолу не носеше нищо. Подпираше брадичка на дланите си и погледът й с възторжено обожание поглъщаше доктора.