Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— По този въпрос не може да се направи нищо, за нещастие — насмешливо каза Морис. — Разберете ме, не мога да оставя Шимейн тук с вас, като знам, че един ден може да я убиете така, както сте убил първата си съпруга. Никога не бих си простил, ако й се случи нещо лошо, което съм могъл да предотвратя.
— Значи сте решили твърдо, че съм престъпник, за да може съвестта ви да е чиста, когато направите опит да ме убиете…
— Опит? — Маркизът се разсмя, искрено развеселен от странно избраната дума. — Добри ми човече, ако реша да ви убия, бъдете сигурен, че просто ще го сторя. Няма само да правя опит!
— Наистина ли сте уверен, че можете да ме убиете? — някак недоверчиво попита Гейдж.
— Абсолютно.
Гейдж го изгледа замислено. Думите на маркиза не бяха произнесени с надменна арогантност, а с хладна, непоклатима увереност.
— Шимейн ме предупреди за умението ви да се дуелирате както с пистолет, така и с шпага, но освен това ми каза, че само ранявате противниците си.
— Специално за вас, сър, ще се погрижа присъдата да бъде смъртна.
— След като сте такъв майстор на дуелите, милорд, не би ли било равносилно на убийство да се биете с човек, който никога през живота си не се е дуелирал?
На устните на Морис трепна сардонична усмивка.
— Надявам се бог да разбере, че по този начин помагам справедливостта да възтържествува и предпазвам Шимейн от преждевременна смърт.
— И нищо ли не би ви отклонило от пътя, който сте решил да следвате?
Морис замълча за момент, обмисляйки въпроса му, сетне кимна.
— Ако по някакво чудо бъдете категорично оневинен за убийството на първата си съпруга, ще бъда принуден да призная, че може и да сте достоен за съпруг на Шимейн. Ако не друго, поне ще знам, че не представлявате заплаха за живота й.
Гейдж отвърна на нетрепващия му поглед. Напълно разбираше маркиза. На негово място самият той би сторил същото.
— Тогава в името на семейството си, милорд, се надявам ръката ви да бъде спряна от такова чудо.
На лицето на Морис се изписа замислено изражение.
— Разбирам, че не сте страхливец, господин Торнтън.
Гейдж отвърна на комплимента с едва забележимо кимване.
— Не, нито пък вие, ваша светлост.
Когато Камий и Шемъс О’Хърн влязоха в салона, Уилям Торнтън направи сърцат опит да се изправи на крака, но Шимейн положи нежно ръка на рамото му и го възпря.
— Не се тревожете, милорд — меко промълви тя. — Майка ми знае, че се лекувате от тежко раняване и не сте в състояние да спазвате етикета.
— И аз това му думах на негова светлост, но той не пожела да ме послуша — обади се откъм канапето Мери Маргарет, като остави настрана картите, които държеше в ръка.
Андрю скокна от канапето и изтича при Шимейн. С влизането на Бес и Нола в къщата той бе потърсил убежище при своята добра приятелка госпожа Макгий, но се успокои напълно едва сега, когато видя новата си майка. Шимейн представи възрастните единна друг, след което запозна момчето с родителите си.
— А това е моят син Андрю — гордо заяви тя, като го прегърна с обич. — Той е на две годинки, може да брои до десет и даже умее да казва името си буква по буква.
— О, какво добро и хубаво дете си ти! — похвали го възхитено Камий. — И умно на това отгоре!
— Мама Шемей ме научи — обясни Андрю с някак свенлива, но покоряваща усмивка.
— Андрю, това са моята майка и моят баща…
Той вдигна ококорен поглед към Шимейн.
— Твоите мама и татко?
— Да, дошли са чак от Англия, за да ни видят — отвърна усмихнато тя.
— Да видят и татко?
Шимейн кимна.
— Те познават баща ти едва от вчера, но днес са дошли и заради него.
— Това е моят дядо! — гордо обяви Андрю, като посочи с пръст към Уилям.
Граф Торнхедж погледна усмихнато двамата О’Хърн.
— Вижте, трябва ни каре за вист. Дали вие двамата проявявате интерес?
— Баща ми е много подъл картоиграч — предупреди го Шимейн с дяволита усмивка.
Шемъс изсумтя развеселено.
— Майка ти може и да прилича на ангел, момичето ми, но безброй пъти ме е разбивала на карти.
Камий нежно потупа ръката на съпруга си.
— Само защото ти ме оставяш да печеля, скъпи.
— Ха! — възкликна Шемъс, защото идеята бе направо абсурдна. Сетне се обърна към Уилям и посочи жена си. — Истината, милорд, е, че тя ме оставя да печеля.
Уилям се засмя, но в същия миг трепна от болка раната бе напомнила за себе си — и попита вече малко по-сериозно:
— Означава ли това, че карето е налице?
— Бих искала първо да отида за малко с дъщеря си в спалнята й, а след това с удоволствие ще се присъединя към вас и очарователната ви партньорка за някоя и друга игра — отговори любезно Камий.