Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
В този момент откъм кухнята се появи Бес с малък поднос с кифлички в ръка. Беше ги нарязала на хапки. Една от тях тя подаде на своята господарка.
— Сигурно първо ще искате да опитате това, мадам.
Камий хвърли поглед към съдържанието на подноса и попита объркано:
— Но защо, Бес? Хиляди пъти съм яла от твоите кифлички. Да не би тези да са по-различни?
— Да, мадам. Направило ги е ваш’то хубаво момиче.
— О! — Камий не беше съвсем сигурна дали е готова да се подложи на такова изпитание. За толкова години същински катастрофи в кухнята беше придобила доста пълна представа за готварските способности на дъщеря си. И не изгаряше от желание да ги подлага на нова проверка, защото добре знаеше, че после ще усеща вкуса на кифличките в устата си цял ден и ще съжалява, когато си легне вечерта.
— Не се безпокойте, мадам. Опитайте ги — подкани я Бес.
Камий въздъхна, взе една хапка и я сложи в устата си. Постепенно подозрителността, изписана на лицето й, се замени със сияйна усмивка.
— Ами че те са чудесни!
Бес кимна въодушевено.
— Успяхме, мадам! Научихме наш’то момиче да готви!
Уилям се опита да сдържи смеха си, за да се спаси от мъчителните му последици, но усилията му се оказаха напразни. Притискайки една възглавка към гърдите си, за да заглуши болката, той вдигна поглед към Шимейн.
— Скъпа, струва ми се, че те са хранели някакви съмнения относно твоите готварски умения.
— Повярвайте ми, милорд, напълно съм си заслужила недоверието им — развеселено отговори тя.
— Но вече не е така, обзалагам се — намеси се Мери Маргарет. — Двамата с негова светлост даже се питахме дали вашата Бес може да готви толкова добре като тебе, Шимейн Торнтън.
— Вече не съм сигурна — каза Бес и добродушно вдигна рамене. — Може би ученичката все пак е надминала учителката си.
— Заслугата е изцяло твоя, Бес — поласка я Уилям. Сега всички се радваме на плодовете на твоите усилия.
— Благодаря, ваша светлост — отвърна Бес с доволна усмивка, направи реверанс и се скри в кухнята.
Шимейн я последва, за да поговори с нея насаме и да я уведоми, че скоро се очакват нови гости. Бес веднага я увери, че без затруднения може да приготви обяд за още хора. Сигурно нямало да бъде нещо кой знае какво, предупреди тя, но щяло да има за всички. Точно такъв отговор бе очаквала Шимейн от старата си готвачка.
— Знаех си, че ще се справиш, Бес — каза тя, като я прегърна с обич. — Но съпругът ми не желаеше да те притеснява, като те товари с повече работа.
Бес се усмихна.
— Кажи на твоя господин, че му благодаря за любезната загриженост, скъпа. — Сетне се наведе към нея и прошепна: — Ако питаш мене, той е много хубав и свестен момък.
— Наистина е такъв — съгласи се Шимейн също шепнешком.
После обясни набързо на Ерих и Том къде да направят масата и се върна в салона. Камий посочи към отворената врата на спалнята, където се виждаха двата сандъка, донесени от ратаите.
— Ще отидем ли да видим какво е сложила Нола в сандъците?
— Изгарям от нетърпение! — възкликна Шимейн, хвана майка си за ръка и я поведе към спалнята.
Щом тя, Камий и Нола се затвориха в стаята, Шимейн измъкна от единия сандък бледосиня рокля от копринен брокат с квадратно изрязано деколте и три четвърти ръкави и след като Нола я изглади внимателно, я облече. Роклята прилепна ласкаво към тялото й, сякаш бе стар приятел, копнеещ да поднови предишната близост. Камий пристъпи зад дъщеря си, за да стегне вървите на гърба на корсета и завърза на шията й тънка лента със скъпоценен накит. После остави Шимейн в сръчните ръце на прислужницата. Нола се просълзи от радост, задето пак може да разресва косата на младата си господарка, която до неотдавна бе смятала за мъртва. Възможността отново да се погрижи за прическата й беше истински празник за нея и не след дълго косите на Шимейн бяха събрани във висок, изящен кок, от който над нежното и ухо се спускаха три кокетни букли.
Нола извади от сандъка огледало и го вдигна пред лицето на младата си господарка, за да й покаже възхитителните резултати от труда си. Камий също огледа одобрително прическата и се усмихна щастливо.
— О, Нола, сега вече отново се чувствам като предишната Шимейн! — извика Шимейн. — Благодаря ти!
— По-красива сте от всякога, мадам — отвърна прислужницата, като прегърна нежно господарката си. После тихичко излезе от стаята.
— Наистина изглеждаш прекрасно, скъпа — каза Камий, преглъщайки сълзите, които бяха замъглили погледа й. — Само почакай да те види Морис.
Шимейн трепна, обърна се към майка си и се взря в просълзените й сини очи, които я гледаха умоляващо.
— Мамо, аз не съм омъжена за Морис. Моят съпруг е Гейдж. Не забравяй това.