По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Иракската армия била взела властта, казаха по новините. Това бе съобщено така, сякаш е нещо ново. Бил сформиран комитет за революционна справедливост. Виновните за престъпления срещу народа (полезен, всеобхватен термин, който не означаваше нищо, но беше ясен за всички) били арестувани и щели да бъдат изправени пред правосъдието на сънародниците си. Нацията се нуждаела преди всичко от спокойствие, казаха по телевизията, и се обявявал национален почивен ден. Нямало да почиват само работещите в сферата на общественото обслужване. Останалите граждани на страната трябвало да посветят деня на молитва и помирение. На останалата част от света новият режим обещаваше мир. Останалата част от света щеше да има цял ден, за да помисли по въпроса.
Даряеи вече беше мислил много по въпроса. Бе успял да поспи три часа преди да се събуди за сутрешна молитва. С възрастта се нуждаеше от все по-малко сън. Навярно тялото разбираше, че не му остава много и че няма повече време за почивка, макар да имаше достатъчно време за сънища и в ранните часове на деня той бе сънувал лъвове. Мъртви лъвове. Лъвът също беше символ на режима на шаха и Бадрейн наистина бе прав. Лъвовете можеха да бъдат убивани. Някога в Иран — тогава Персия — беше имало истински лъвове и бяха ходили на лов за тях. Символичните лъвове, династията Пахлави, беше премахната по подобен начин, в съчетание с търпение и безмилостност. Той бе изиграл важна роля в този процес. Бе наредил взривяването на театъра, пълен с хора, които проявяваха по-голям интерес към западния упадък, отколкото към ислямската си вяра. Стотици бяха загинали ужасно, но — но това бе необходимо, задължителна част от връщането на страната и нейния народ към Правия Път. Съжаляваше специално за този инцидент и в изкупление редовно се молеше за погубените съдби — не, не съжаляваше. Той беше оръдие на Вярата, а самият Свещен Коран говореше за необходимостта от война, Свещена война в защита на Вярата.
Още един дар на Персия (някои твърдяха, че е от Индия) за света бе играта на шах, на която се бе научил още като дете. Самата дума за края на играта, „шахмат“, на персийски означаваше „царят е мъртъв“, нещо, за чието постигане в реалния живот беше помогнал лично, и макар отдавна да бе престанал да играе на шах, Даряеи си спомняше, че добрият играч не мисли само ход за ход, а за четири, дори повече хода напред. Както и в действителността, един от проблемите в шаха бе, че следващият ход понякога можеше да се предугади, особено когато другият играч беше добър — щеше да е опасно да не го смята за такъв. Но като мислиш за бъдещите си ходове, много по-трудно виждаш какво те очаква, чак до самия край, когато противникът може ясно да види това, но надхитрен, останал без фигури, сила и възможности, няма друг избор, освен да се предаде. Такъв беше случаят и с Ирак до тази сутрин. Другият играч — всъщност много играчи — се бяха предали и избягали, а Даряеи с удоволствие им позволи. Още по-приятно бе, когато другият играч не може да избяга, но въпросът беше да спечелиш, а не да получиш удовлетворение. Да победиш означава да мислиш по-перспективно и по-бързо от другия, така че следващият ход да е изненадващ и той да се ядоса и обърка, да се принуди да губи време за реакция, а в шаха, както и в живота, времето е ограничено. Всичко зависеше единствено от ума, не от тялото.
Изглежда, така бе и при лъвовете. Дори един толкова могъщ звяр можеше да бъде надхитрен от по-малки животни, ако времето и мястото бяха подходящи. Това беше едновременно и поуката, и задачата на деня. Когато свърши с молитвите си, Даряеи извика Бадрейн. По-младият мъж беше опитен тактик и събирач на информация. Нуждаеше се от напътствията на човек, опитен в стратегията, но с тези напътствия той наистина щеше да е много полезен.
След едночасов разговор с водещите специалисти в страната се реши, че президентът не може да направи абсолютно нищо. Следващият ход беше просто да чакат и да наблюдават. Всеки гражданин можеше да го направи, но водещите експерти на Америка можеха да чакат и наблюдават малко по-бързо, или поне така си казваха. Те щяха да направят всичко това вместо президента, разбира се, така че Райън напусна оперативната стая, качи се по стълбите и излезе навън. Валеше студен дъжд.
— Това ще стопи и последния сняг — каза Андреа Прайс и сама се изненада от факта, че се обръща към шефа си, без да я питат.
Райън се обърна и се усмихна.
— Ти работиш повече от мен, Андреа, а си…
— Жена ли? — с уморена усмивка попита тя.
— Май се проявява мъжкият ми шовинизъм. Моля за извинение… Ох, как ми се иска да запаля една цигара! Отказах ги преди години — Кати ме наплаши. Не е лесно да си женен за лекарка.