Човек на почит

Когато двамата се раздалечиха, цялата зала зачака да види какво ще последва. Като се сметнеше и Морано, вотът ставаше шест на един. А трябваше да бъде единодушен.

Сирило седеше на стола си и слушаше, докато двама от членовете на съвета се редуваха да му шепнат на ухото. След това и Роко Борели му поприказва на ухо. Сирило слушаше и не отместваше поглед от Морано. Накрая, след цяла вечност, която всъщност бе по-малко от минута, той се надигна тежко от стола. Когато се изправи, на устните му се появи лека усмивка, но я нямаше в очите му.

— Чувствам се като овца — каза гръмогласно той. Отиде при застаналия до Морано Бепи. — Обаче няма да разочаровам добрия си приятел Емилио — добави Сирило, стискайки дланта на Бепи.

Другите мъже в залата въздъхнаха с облекчение и се запътиха към групичката да поздравят дон Данте.

Дон Емилио каза на Бепи насаме:

— Ти стигна до много високо положение в живота. Никога вече няма да изкачиш такъв връх в нашата мафия. Бъди внимателен, приятелю, предупреждавам те, пази се от тези мъже, които те прегръщаха и попиха кръвта ти в своята. Същите тези мъже може да се окажат твоята гибел. Никога не излагай на риск себе си, заради някой съюзник. Не позволявай да смятат доброто ти отношение за слабост. Ако възникне проблем или съмнение, удряй пръв, а после се помирявай с наследниците им. — Морано намигна и се усмихна на Бепи. — Това е един от начините да оцелееш. Също така не бива никога да използваш властта си, за да преспиш с жената или дъщерята на приятел, или пък да сториш зло на честен човек. Мафията е жестока само към онези, които са заслужили да бъдат унищожени. Честните хора имат нужда от закрила срещу лошите. Не бива да се възползваме от слабостите им и като лешояди да се храним от техните кошмари.

Бепи мълчаливо попиваше съветите. Донът преметна ръка през рамото му и се усмихна.

— Molto, molto bene. Don Dante.61

— Grazie62, господин Морано, grazie. Ей, господин Морано, какво каза Роко на Сирило?

Спомняйки си, Морано се усмихна широко.

— Роко му каза, че съм помолил да бъда кръстник на последния му внук. На това желание от моя страна не би могъл да откаже. Ето защо бях сигурен, че ако поискам нещо такова, той никога не би оспорил правото ти да станеш дон и мой любим син. Имам само една дъщеря и той знае това. И така, Роко му предаде съобщението, че съм загрижен за внука му, който живее в Кемдън, Ню Джърси. Сирило щеше да пукне хиляда пъти от догадки за моята загриженост.