Човек на почит

Старецът направи кратка пауза, за да избърше челото си. След това гласът му стана мек, а по цялото му лице и в очите се изписа усмивка. Той посочи с пръст Бепи и каза:

— Този мъж, наречен Бефино, се е доказал не веднъж или два пъти. Той е достоен за тази чест. Неговата младост е нашата бъдеща сила. Неговата фамилия ще бъде наш съюзник. Неговата кръв ще се смеси с нашата. Той е роден да води нашите хора. — Накрая, с дълбок и звучен шепот, той завърши, оглеждайки цялата маса: — Кой ще е този човек, който ще дръзне да лиши организация като нашата от такъв дон?

Дон Морано, който през цялото време гледаше внимателно и право в очите всеки от седящите около масата, изчака заплашителния въпрос да отекне в тихите мисли на тези могъщи мъже. Старецът седна, сякаш за да покаже, че неговото похвално слово вече е решило нещата.

— Аз не предлагам Бефино Менесиеро да замени някой дон — каза Морано с властен глас. — Искам той да бъде вписан в нашите книги на Коза Ностра и Мафията като нов дон. Най-младият, който е получавал това звание!

Всички в препълнения салон слушаха изложението на Морано.

— Ще бъде наречен дон Данте на името на Синьоре Данте — доблестният воин, който се е бил с французите и ги е отблъснал от Сицилия през 1283 година — продължи Морано. — Вие, господа, няма защо да се смущавате по отношение на неговия статут. Той ще продължи да бъде териториално необвързан, но фамилията му ще служи като съюзник на всички фамилии!

Бепи го стрелна с бърз поглед и се убеди, че всъщност дон Емилио нарича него доблестен воин. Идваше му да се разсмее, когато Морано обеща съюзничество, за да получи одобрението на съвета.

Морано продължи:

— Всички в Коза Ностра ще бъдат осведомени за дон Данте, а той ще се закълне в омерта в този бележит ден от живота ни.

С това той завърши предложението си и седна, без да каже нищо повече, оглеждайки напрегнато висшата класа на мафията. Всички останали се бяха съсредоточили върху Бепи и обмисляха решението си.

Ненадейно се появи мъж с нож в ръце — един остър coltello. Той беше il maschio pavoneggiarsi lo mafia di morte — мъжът, който носи ножа на смъртта.

Такъв бе пътят на мафията, единственият път. Силата на меча я обединяваше от 1283 година и почти нищо не се бе променило през 1972-ра. Единствено доновете имаха право да целуват седефената дръжка. Мъжът с ножа обиколи масата, като се покланяше пред всеки в знак на уважение. Всички донове целунаха ножа.

Следваше ритуалът confidenza — одобрението или отхвърлянето. Възрастният оратор взе ножа, отиде с твърда стъпка при Бепи и поряза дланта му. След това тръгна бавно покрай масата, спираше се пред всеки дон и само с поглед поискваше разрешение да пореже неговата длан.