Фурията на Академа

– Дай да поема единия край.

Останал без дъх, Тави се отказа да спори и позволи на момичето да поеме половината от товара му. Изкачването продължи.

– Стой! – разнесе се тиха заповед отгоре. – Вече сме съвсем близко. Чакайте тук.

Тави чу потропването на ботушите на Майлс, последвано от тишина. Миг по-късно Майлс извика:

– Второто караулно е празно. Вратите засега се държат. Побързайте.

Те изкачиха още няколко стъпала и се озоваха във второто караулно.

– Не стойте край вратите – предупреди Тави. – Те направо изкъртиха вратата на първото караулно. Така убиха центурион Бартос.

Майлс го погледна и застана отстрани на желязната врата, опря дланта си на нея и затвори очи. Чу се плътно, ниско жужене. Майлс се намръщи и без да отваря очи, каза:

– Ваше Величество, препоръчвам да направим всичко възможно, за да подсилим тази врата, преди канимите да стигнат до нея.

– Разбира се – отвърна Макс.

Той отиде от другата страна на вратата и също допря дланта си до нея в огледален образ на Майлс. Жуженето се засили.

– Фейд, в онзи ъгъл – каза Тави.

Двамата с роба и Кайтай отнесоха Първия лорд в задния ъгъл на помещението и внимателно оставиха походното легло на земята. След това младежът издърпа тежката маса до него и я преобърна на една страна, създавайки импровизирана бариера. Фейд бързо приклекна зад нея. Очите му гледаха тъпо, а устата му зяпаше в малоумно изражение.

– Отлично – одобри Килиан и посочи с пръчката си стойката за оръжия, монтирана на стената. – Въоръжете се.

Кайтай отиде до стойката и си избра чифт къси, тежки ножове и копие с къса дръжка. Тя го подхвърли на Тави, който го улови във въздуха и провери баланса му.

Килиан също си избра един меч, без да изпуска пръчката от лявата си ръка.

Всичко стана без предупреждение. Върху вратата се стовари гръмотевичен удар, разнесе се скърцането на огъващ се метал и една част от вратата с размера на пушен бут се огъна. Последваха още два удара, като всеки път се появяваха нови вдлъбнатини, но резетата устояваха.

– Няма да успеем да издържим дълго – изхриптя Майлс. – Металът постепенно се нажежава.

На вратата се появяваха нови вдлъбнатини. Тави остави копието си настрани, взе купа с вода и я плисна върху вратата. Над метала се вдигна пара.

– Добра работа, момче – каза Майлс. – Това може да ни спечели малко време.

Тави изтича към бурето, върна се с пълна купа вода и я плисна върху вратата. Стоманата продължаваше да се огъва под непрекъснатите удари, докато накрая рамката ѝ не изскърца и не се огъна. Докато заливаше нажежения метал с вода, Тави успя да зърне през процепа един каним с наметало.

Във въздуха се разнесе парливата миризма на изгоряло и Майлс стисна зъби.