Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на курсора
Фурията на курсора - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на курсора

Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:

Алчният за власт Върховен лорд Калар започва бунт срещу застаряващия Първи лорд Гай Секстус, който с лоялните сили на Алера трябва да се бие рамо до рамо с най-невероятния съюзник — също толкова спорния Върховен лорд Акватайн. Междувременно младият Тави от Калдерон се присъединява към новосформиран легион под фалшиво име точно когато безмилостният Калар се обединява с канимите — безпощадните врагове на Империята, чийто огромен брой вещае гибел за Алера. Когато предателство отвътре разрушава командната структура на армията, Тави разбира, че е начело на неопитен, лошо екипиран легион — единствената сила, стояща между ордата на канимите и разкъсваната от война Империя.
1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 240
Перейти на страницу:

Преди да успее да вдигне тревога, Рук го удари с твърдия ръб на дланта си в гърлото. Ерагус я отблъсна с ужасна сила, която можеше да бъде генерирана само от фурии, и се обърна да бяга.

Преди да завърши движението си, Алдрик вече седеше на гърба му с нож в ръка.

— Стой! — изсъска Рук. — Чакай!

Преди още да довърши първата дума, Алдрик разряза гърлото му с ножа си. Ерагус потръпна и се изви, като успя да отхвърли Алдрик в каменната стена до стълбите.

Но ударът не нанесе много вреда на наемника и след няколко секунди Ерагус умря. Алдрик пусна трупа му и той падна на стъпалата.

— Идиот! — яростно изсъска Рук.

— Той можеше да вдигне тревога — измърмори Алдрик.

— Трябваше просто да му счупиш смърдящата шия — изсъска Рук. — Можехме да го завлечем в кабинета му, да разлеем вино по него и никой нямаше да забележи нищо необичайно, докато не започне да се надува.

Тя посочи петната кръв.

— Караулът ще е тук до петнадесет минути. Те ще видят това. И ще вдигнат тревога.

Алдрик се намръщи, гледайки Рук, и погледна Одиана.

— Тя ще почисти всичко.

— И ще вдигне тревога — каза яростно Рук. — Къде бяхте, когато ви говорих за мерките за сигурност? Всеки, който използва някакви фурии в кулата, без предварително да е получил разрешение от Калар, ще призове гаргойлите. Виждала съм труповете на двадесет и трима идиота, които направиха това въпреки моите предупреждения.

— Тогава го направи ти — каза Алдрик. — Ти си призовател на вода и една от приближените на Калар. Със сигурност имаш разрешение.

Очите на Рук се присвиха.

— Калар е самоуверен, сър, но не чак толкова, че да довери на своите убийци да имат пълен достъп до магията си в собствения му дом — Рук замълча, след което добави с разяждащ сарказъм. — И очевидно е бил прав.

— Очевидно? — попита Алдрик и гневът го накара да повиши глас. — Тогава би трябвало да бъде също толкова очевидно, че нашият приятел използва сила, увеличена от земни фурии. Физически не бих могъл да му счупя шията, затова пък той щеше да счупи моята, ако веднага не бях прерязал неговата.

Амара пристъпи напред и застана между тях.

— По-тихо, и двамата — каза тя.

Те млъкнаха. Тя кимна и продължи:

— Имаме малко време. А за обвинения и спорове изобщо нямаме — тя кимна на Рук. — Така че действай.

Рук веднага кимна и хукна нагоре по стълбите, като тропаше с токчета по камъка, стигна до коридора и влезе през отворена врата в малък кабинет. Амара я последва.

— Кабинетът на Ерагус — подхвърли Рук и пробяга с поглед по документите, сложени на масата. — Помогнете ми. Тук трябва да има бележки за това къде държат вашите граждани. Търсете всичко, което може да има отношение.

Амара се присъедини към нея, като бързо прехвърляше отчети, счетоводни записи и различни други документи.

— Ето — каза тя. — Тук пише за доставка на одеяла в птичарника.

Рук подсвирна.

— Това е на върха на кулата. Стоманена клетка на покрива. За да се стигне до там, трябва да се мине през кабинета на Калар. Да вървим.

Те побързаха обратно към стълбите и започнаха да се изкачват по тях, следвайки Рук към върха на кулата, като се стараеха да не светят в тесните прозорци.

— Спрете — изръмжа Бърнард. — Тихо.

Всички веднага замръзнаха на място.

Амара затвори очи и чу далечен звук, въпреки че малките отвърстия на прозорците не позволяваха да се чуе много.

— Какво е това? — попита Бърнард на глас.

Лицето на Рук изведнъж стана смъртно бледо.

— Ох — каза тя с глас, вцепенен от паника. — О, врани и кървави фурии. По-бързо.

— Защо? — попита Амара, едва смогвайки след Рук. — Какво е това?

— Това са фанфари — заеквайки от ужас, отвърна Рук. — Върховният лорд току-що се е върнал в цитаделата.

— Кървави врани — изръмжа Амара.

Веднага от долната част на стълбите се чу вик и камбаните на цитаделата на Калар започнаха да бият тревога.

Глава 44

— Охрана? — попита Амара.

— Шестима на последния етаж — отговори Рук. — Ако се спуснат по стълбите, ще ни отрежат единствения път към покрива.

1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 240
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)