Републиката на крадците [bg]

— По дяволите! — скочи на крака Кало. — Зле ли си? Без да искам, честно… Ау… Оу… А…!

Последните изключително неприятни звуци се изтръгнаха от него заради ритника, който запрати Галдо в слабините му, като му каза:

— Спокойно, добре съм. Просто репетирам.

Локи, Джийн, Алондо, Дженора и Сабета се спуснаха към близнаците и ги разтърваха, преди Монкрейн да се включи в мелето. Последва бъркотия от сочене с пръст и тежки думи, с които интелигентността, родният град, артистичните способности, работните навици, цветът на кожата, вкусът за обличане и личното достойнство на всеки участник бяха засегнати поне веднъж. През цялото това време слънцето безжалостно прежуряше, а докато относително възстановят реда, главата на Локи вече се въртеше. Той забеляза, че някаква жена се бе появила иззад ъгъла, едва когато новодошлата шумно се изкашля.

— Какво великолепие — каза високата, около трийсетгодишна жена. — Наистина съм впечатлена, Джасмер, макар и не точно според очакванията си.

С черти на теринка, но чернокожа, макар че беше по-светла от Джасмер и госпожа Глориано, тя беше облечена с тясна сива туника и размъкнат панталон. Къдравата ѝ черна коса беше подстригана точно над ушите. Излъчваше хладнокръвие, което Локи свързваше с гаристите на Камор.

— Шантал — каза Монкрейн, призовал на помощ достойнството си със скоростта на преждевременно еякулиращ. — И аз те поздравявам с добър ден, опортюнистична подлярко!

— Бил си в Кулата на плача — рече жената, — а аз наистина обичам да ям повече от веднъж месечно. Не ти дължа извинение.

— Какво, да не би Басанти да е престанал да дава подаяние на моите блудни овце?

— При Басанти има работа колкото си щеш, но подочух някои интересни неща. Че вече имаш покровител.

— Да, оказа се, че в Еспара все пак не е бил заличен изцяло добрият вкус.

— Научих също, че в крайна сметка не си лъгал за обещаните от теб каморци.

— До един са тук. Можеш да ги преброиш — каза Монкрейн.

— Още ли не си се отказал да поставиш „Републиката на крадците“?

— Държа на това като на двете си ръце.

— Ще се качи ли най-после Дженора на сцената?

— Богове на небесата, не! — извика Дженора.

— Аха! — Шантал тръгна към Монкрейн. — По мои сметки тогава вие имате поне една жена по-малко.

— И така да е, не те засяга.

— Виж какво, Джасмер! — усмивката на Шантал, напомняща на котка, преследваща мишка, изчезна. — Басанти поставя „Виното на женската почит“, а аз не искам да прекарам лятото, като се кикотя и кривя в ролята на Чаровна слугиня номер четири. В състояние сме да си помогнем взаимно.

— Хм, зависи — каза Монкрейн. — Дали си довлякла тук и съпруга си?

Като по даден знак иззад ъгъла се появи теринец с кестенява коса. Беше с разкопчана туника, разкриваща грубо тяло, украсено с вдлъбнатини и белези. Това, както и фактът, че дясното му ухо наполовина липсваше, накара Локи да мисли, че пред себе си вижда или бивш хандбалист, или застаряващ фехтовач, който е прозрял края си.