Републиката на крадците [bg]

— Това шега ли е? — Шантал прекоси двора, накрая спря и се вгледа отвисоко в Сабета, с педя по-ниска от нея. — Ти пък коя си?

— Амадин — осведоми я Сабета невъзмутимо. — Кралица на сенките.

— Скапана каморка. Толкова си млада, че може и аз да съм те снесла, но не си достатъчно красива! Сигурно се шегуваш.

— Не е сигурно — каза Локи. Горещината и притеснението се смесваха по лош начин с изострената му чувствителност, като чуваше как една непозната обижда Сабета.

— Джасмер, ти си се побъркал! — каза Шантал. — Тя не става за Амадин. Нямам нищо против да ѝ дадеш ролята на Пентра, но на Амадин?! На колко е, на шестнайсет ли? На шестнайсет, с момчешко дупе и посредствена на вид!

— Посредствена ли? — повтори Локи. — Посредствена?! По кой начин ходиш из града с тия очи от стъкло на тъпата си глава, жено? Сигурно си…

Преди Локи да успее да довърши изречението си с една цветиста, но недотам мъдро избрана дума, Бертран Масовката, верен на външния си вид, сграбчи с едната си ръка яката на туниката на Локи и го прати на среща с юмрука на другата ръка, готов да замахне светкавично. Светът се движеше ужасяващо бавно. Локи, когото не биеха за първи път, беше прокълнат със свръхестествената способност да идентифицира един побой точно в мига, когато преставаше да бъде на теория.

С ъгълчето на окото си забеляза чудо с размерите и облика на Джийн Танен. Миг преди Бертран да го цапардоса, Джийн го удари с рамо в корема и го запрати в прахта.

— Берт! — извика Шантал.

— Небеса! — извика Дженора.

Локи усети, че държи нещо. Погледна надолу и откри, че Джийн по някакъв начин е запратил скъпоценните си оптикали в ръцете му, докато е разтървавал него и Бертран.

Джийн беше едно ненатрапващо се почтено момче на около шестнайсет, с коремче. Дори и сегашната му старателно отглеждана новопокарала брада не му придаваше истински заплашителен вид. Бертран беше по-голям от него поне с десет години, да не говорим, че го надминаваше на ръст поне с петнайсетина сантиметра и сигурно тежеше с десетина килограма повече; изглеждаше така, сякаш, само да го пожелаеше, можеше да разкъса надве половин теле. Онова, което стана, изуми дори Локи.

Крошетата следваха едно подир друго. Джийн и Бертран се въргаляха по земята, свирепо преплели ръце и крака, замахваха, блъскаха и се напъваха. На всеки няколко секунди надделяваше другият. Джийн стисна гърлото на Бертран, а по-възрастният мъж взе да го удря в ребрата. После Бертран затисна с тяло Джийн, но момчето някак си успя да подкоси краката му и отново да го събори на земята.