Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Историкът Кенет Померанц твърди, че към средата на XVIII в. Европа не разполага със значителни технологични или институционални предимства пред Китай. По негово мнение последвалият възход на Великобритания по време на Индустриалната революция е до голяма степен случаен страничен продукт на нейния достъп до изобилието от въглища и чуждестранни доставки на суровини от типа на памук. Индустриалната революция обаче е резултат не само от наличието на определени ресурсни суровини, но също така и на интегрирането на няколко ключови подсистеми: научна система, която може да доведе до възникването на общи теории въз основа на наблюдаваните факти; технологична система, която позволява тези знания да бъдат прилагани за решаването на практически задачи; система на имуществени права, която създава стимули за технологични иновации; известна степен на културно любопитство към външния свят; образователна система, която все повече се фокусира върху обучението на студенти в научни и технически области; и накрая, политическа система, която допуска и дори насърчава всички тези неща да се случват по едно и също време. Китай може и да е разполагал с някои от тези парчета от пъзела, но му липсва нещо, което може да бъде наречено капацитет за „системна интеграция“, който да позволи съвместното функциониране на всички тези подсистеми по едно и също време. Функционирането на системната интеграция трябва да бъде гарантирано от политическия режим. Както Япония малко по – късно щеше да го демонстрира и както го доказва съвременен Китай, не съществуват дълбоки културни причини, поради които азиатските общества да са неспособни на такава интеграция. Но тя не настъпва в неподатливия на промени консервативен Китай през XIX в.
Късната династия Цин успява да се възползва от двехилядолетната си традиция на държавност, което ѝ позволява да избегне тотална колонизация, каквато преживява Африка. Но през XIX в. тя е дълбоко затънала в обредни практики и липса на гъвкавост, което ѝ попречва да се приспособи към конкурентния натиск на европейските държави. Китайският „век на унижение“ започва през 1839 г., когато правителството на Цин се опитва да забрани вноса на опиум и е принудено от британците да отвори своите пристанища по време на Първата опиумна война. Нанкинският договор от 1843 г. отстъпва Хонконг на Великобритания, дава екстратериториални права на чужди граждани и проправя пътя за предоставянето на допълнителни концесии на Франция, САЩ и други западни държави. Боксерското въстание в началото на XX в. е опит за противопоставяне на чуждестранното влияние, но е потушено от западните сили и води до налагането на огромни контрибуции на Китай. Япония побеждава Китай в Китайско – японската война през 1895 г., което води до загубата на Тайван и до превръщането на Корея във васална държава. Самият Китай постепенно е окупиран от Япония през 30 – те години на миналия век.
Хаосът и изостаналостта на Китай в началото на XX в. карат много западняци да смятат, че китайското общество винаги е било неорганизирано и бедно. Но те се натъкват на една държава в упадък, без да познават мощта на предишните режими. Възходът на Китай през втората половина на XX в. демонстрира по – добре на какво е способна една млада и енергична династия. През целия този размирен период Китай съхранява своите традиции на централизирано управление. Въпреки огромните сътресения от началото на XX в. приемствеността между Династичен Китай и държавата, ръководена от съвременната Китайска комунистическа партия, до голяма степен се запазва.