Политичестки ред и политически упадък [bg]

Късната династия Цин успява да се възползва от двехилядолетната си традиция на държавност, което ѝ позволява да избегне тотална колонизация, каквато преживява Африка. Но през XIX в. тя е дълбоко затънала в обредни практики и липса на гъвкавост, което ѝ попречва да се приспособи към конкурентния натиск на европейските държави. Китайският „век на унижение“ започва през 1839 г., когато правителството на Цин се опитва да забрани вноса на опиум и е принудено от британците да отвори своите пристанища по време на Първата опиумна война. Нанкинският договор от 1843 г. отстъпва Хонконг на Великобритания, дава екстратериториални права на чужди граждани и проправя пътя за предоставянето на допълнителни концесии на Франция, САЩ и други западни държави. Боксерското въстание в началото на XX в. е опит за противопоставяне на чуждестранното влияние, но е потушено от западните сили и води до налагането на огромни контрибуции на Китай. Япония побеждава Китай в Китайско – японската война през 1895 г., което води до загубата на Тайван и до превръщането на Корея във васална държава. Самият Китай постепенно е окупиран от Япония през 30 – те години на миналия век.

Хаосът и изостаналостта на Китай в началото на XX в. карат много западняци да смятат, че китайското общество винаги е било неорганизирано и бедно. Но те се натъкват на една държава в упадък, без да познават мощта на предишните режими. Възходът на Китай през втората половина на XX в. демонстрира по – добре на какво е способна една млада и енергична династия. През целия този размирен период Китай съхранява своите традиции на централизирано управление. Въпреки огромните сътресения от началото на XX в. приемствеността между Династичен Китай и държавата, ръководена от съвременната Китайска комунистическа партия, до голяма степен се запазва.