Произход на политическия ред [bg]

Франция на Стария режим представя силно противоречива картина едновременно на огромна сила и подчертана слабост. Всеки, който е посетил „Версай“ край Париж, разбира защо европейците от времето на Луи XIV изпитват благоговение пред френската монархия. „Сансуси“ на Фридрих Велики в Потсдам прилича на обикновена барака в сравнение с него. Английските и холандски съперници на Луи се отнасят към Франция от края на XVII в. почти по начина, по който американците се отнасят към Съветския съюз по времето на Студената война – като към една необятна, богата, могъща и амбициозна континентална държава, която заплашва независимостта на цяла Европа. Френската монархия е първопроходец в европейското държавно строителство и полага основите на съвременната, централизирана административна държава. През 40–те години на XIX в. Алексис дьо Токвил отбелязва, че французите от неговото поколение са убедени, че тази държава възниква с Френската революция. Но както той се заема да докаже, нейните основи са положени два века преди това от кралете на Стария режим, който „подава ръка на съвременна Франция през бездната на революцията“.

В същия момент цялата сграда на френската държава е построена върху гнили и несигурни основи. Когато през септември 1715 г. Луи XIV умира, държавата му е абсолютно фалирала. Кралският дълг възлиза на почти два милиарда ливри, без да броим още 600 милиона ливри краткосрочни необезпечени правителствени ценни книжа. Кредиторите на Франция имат претенции за бъдещи данъчни приходи чак до 1721 г.; само обслужването на дълга надвишава очакваните в обозримото бъдеще данъчни приходи. Това нестабилно фискално състояние не е нещо ново, но и агресивната външна политика на Луи XIV го влошава в значителна степен. В продължение на повече от един век френските крале изграждат своята централизирана държава благодарение на невъобразимо сложни сделки с местни властимащи, които купуват привилегии и освобождаване от плащания. Държавата постепенно посяга на свободата на всички свои поданици, като ипотекира собственото си бъдеще в ръцете на легион корумпирани държавни служители по недопустим начин. Тя не може да направи преход към по–високия стадий на абсолютизма, постигнат от китайските държави преди векове. В края на краищата държавата бива нормативно обвързана да зачита интересите на същите социални класи, над които се опитваше да упражнява контрол, и трябва да съблюдава наследените от миналото закони. Едва след като тези социални класи биват пометени от революцията, може да възникне истински модерна френска държава.