За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Правата на съпруга и съпругата да си завещават имуществото били ограничени. Те са можели да си предават един на друг имуществото, ако са имали деца от брака; ако са нямали деца, съпружеството е давало право само на една десета от наследството; а ако са имали деца от друг брак, можели са да си завещават толкова десети части, колкото такива деца са имали.
Ако мъжът остави жената не заради интересите на републиката, а по друга някоя причина, той не може да получи от нея наследство.
Когато единият от двамата умре, законът е давал на единия останал жив две години срок да се ожени наново; а в случай на развод — година и половина. Ако родителите пречели на децата си да встъпят в брак или не давали зестра на дъщерята, законът ги принуждавал да направят това.
Не можело да се прави годеж, ако сключването на брак се отлагало повече от две години; и понеже момчето не можело да се ожени на по-малко от дванадесет години, то не е трябвало и да се сгодява на по-малко от десет. Този закон е бил насочен против това гражданите да се ползуват от правата на женени под предлог, че са сгодени.
На мъж, навършил шестдесет години, се забранявало да се жени за жена на петдесет години. Давайки големи привилегии на женените, законът е забранявал безполезните бракове. По същата причина сенат-консултът на Калвизий обявявал за нередовен брака между жена, по-стара от петдесет години, и мъж, по-млад от шестдесет, така че една жена на петдесет години не е можела, омъжвайки се, да избегне предвидените от законите наказания. Тиберий е засилил още суровостта на закона на Папий, като е забранил мъж на 60 години да се жени за жена, по-млада от 50 години; така, встъпвайки в брак, един шестдесетгодишен мъж не можел да не си навлече наказанията на закона.
Всички тия разпоредби са били по-подходящи за климата на Италия, отколкото за климата на Севера, където мъжът на 60 години има още сили, а жената на 50 години обикновено не е безплодна.
За да отстрани безполезните ограничения при избора за брак, Август е разрешил на всички свободнородени, с изключение на сенаторите, да се женят за освободени. Законът на Папий е забранявал на сенаторите да се женят за освободени или за комедиантки от театъра, а по времето на Улпиан свободният не е можел да се жени за жена, която води разпуснат живот, която играе на сцената или е осъдена публично. Това трябва да е било установено чрез някакъв сенат-консулт. По време на републиката такива закони не се срещат, тъй като цензорите са поправяли и забранявали безчинства в това отношение.
Константин е издал закон, който разпространявал забраната, предвидена от закона на Папий, не само върху сенаторите, но и върху лица, заемащи високи длъжности в държавата, без да става дума за хора с по-скромпо положение; по-късно ограничението се отнасяло само за свободни, посочени в закона на Константин. Юстиниан отменил и тоя закон на Константин, като разрешил на всички хора да встъпват в такива бракове; така се стигнало до печалната свобода, с която се ползуваме и до днес.
Ясно е, че наказанията за встъпилите в брак против закона са били същите, както и за невстъпилите изобщо в брак. Тия бракове не са никакви граждански изгоди; законът за зестрата след смъртта на жената е губел всякаква сила.
След като Август обявил за собственост на държавната хазна наследството на всички, които законът признавал за неправоспособни в това отношение, тези закони станали по-скоро фискални, отколкото политически и граждански. Отвращението от нещо, което е било крайно обременяващо, още повече се засилило от заплахата за едно непрекъснато притеснение от алчността на хазната. Това довело дотам, че при Тиберий били принудени да ограничат действието на тия закони; Нерон намалил размера на възнагражденията на доносниците в полза на хазната; Траян спрял грабежите чрез тях; Север видоизменил тия закони, а юристите ги сметнали за отвратителни; в своите решения те се отклонявали от строгото им спазване.
При това императорите отслабили значението на тия закони чрез привилегии, които съединили чрез правата на мъжете и лицата с две и три деца. Те направили нещо повече: освободили частните лица от наказания, предвидени в тия закони. Но според установените правила при делата в обществена полза не трябвало да се допускат такива изключения.
Било сметнато за разумно правото на деца да се дава и на весталките, които религията задължавала да останат вечно девствени; правото на мъжете било давано и на войниците, защото те нямали възможност да се женят. Обичай било императорите да бъдат освобождавани от притесненията, налагани от гражданските закони. Така Август бил освободен от изпълнение на закона, който ограничавал освобождаването на роби, както и на закона, ограничаващ правото на завещание. Всичко това били частни случаи; но по-късно позволителните се раздавали така безразборно, че общото правило станало изключение.