Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Освободих предпазителя на взривострела му — сега и най-малкото друсване щеше да предизвика стрелба. Набутах го в изстиващата ръка на полковника.
Поизпотих се с автопилота, но най-сетне го нагласих. Включих двигателя. Издърпах лостовете и машината подскочи нагоре, все по-високо в небето, май се насочи към Скапания град. Вероятно след час-два горивото щеше да свърши или пък аерокарът щеше да се блъсне в друг по транспортните маршрути.
Порових за кутия със спирт за почистване, полях тезгяха и трупа на Спърк. Запалих спирта и пламъците забучаха.
— Да се махаме оттук! — подкани ме Рейза Тор.
Стискаше камерата в ръка. Пъхнахме се в откраднатия аерокар.
— Аз ще карам — заяви той и остави камерата до себе си. — Ама ти направо се престара!
— Вярно е — съгласих се и забих десетинчовото острие на специалния нож в гърба му.
Огънят бушуваше в магазина. Някъде далеч се надигна вой на пожарна сирена.
Изблъсках тялото на Рейза Тор, за да се настаня на пилотското място. Аерокарът излетя към нощното небе и скоро се смеси с другите машини.
Стигнах до река Уийл. Закрепих аерокара неподвижно. Извадих ножа и го почистих.
Почти точно над района на Отдела по провокациите изхвърлих трупа на Рейза Тор. Твърде лошо — вече нямах достъп до отдела, но нали скоро щях да съм много далеч оттук! Утре, ако ми хрумнеше, щях да пратя по пощата снимките как уби любовницата на командира на Смъртния батальон. Поетичен оттенък. Не, може би по-добре на новинарските листове. Не, най-добре да не го правя. Нека труповете почиват в мир. Човек може да прекали с артистичното начало в душата си.
Отлетях към канцеларията на своя отдел. В този късен час нямаше никого и нищо. Моят аерокар си беше там, паркиран и заключен. Отнесох плячката в мазето под кабинета си.
Прекарах около час в отстраняване на всякакви следи от „Очите и ушите“, вместо тях залепвах етикети на „Занко“ по кашоните и кутиите. Излишните неща натоварих в откраднатата машина, превключих я на автоматика и я оставих да отлети нанякъде, все някога щеше да катастрофира. Един от девизите ми е: „Помагайте на полицията.“
Дрехите с петна от кръв или водещи към Отдела по провокациите до последното парцалче изчезнаха в дезинтегратора. Измих всичко от себе си в тоалетната и се преоблякох в собствената си униформа.
За да положа последните щрихи на картината, опаковах старото палто на Прахд Битълстифендър, картата му и предсмъртната записка и адресирах пакета до полицията с бележка „Намерено на брега на Уийл“. Сложих го на пода до бюрото си с указание да бъде изпратено след десет дни.
Всичко поемаше по нормалния си път. Отворих тайното скривалище за компромати под една разхлабена плоча на пода и извадих оригиналите на снимките за убийството, извършено от Рейза Тор. Прегледах всички записи от неговата камера и цялата купчина боклук потъна в дезинтегратора.
Тъпакът му с тъпак! Ако го бях довел тук, можеше да види скривалището ми и много се съмнявах, че би удържал на дадената дума. Вероятно дори би се опитал да ме убие, щом си прибере снимките. А що се отнася до неговите записи, те бяха безполезни. Навсякъде в тях аз бях маскиран. Никой не би ме познал. Все пак Рейза беше очевидец. А в апарата отдавна съществува поговорка, която дори той би трябвало да помни — „Безгрижните умират млади“. Прозях се. Заключих кабинета и се запътих към своята стая, за да поспя поне малко.
В края на краищата денят се оказа претрупан със случки! Но не прекалено много за живота на офицер от апарата. Честно казано, трудно ми е да си представя как едно правителство въобще би могло да работи без интелигентни и всеотдайни хора като нас, които да му служат. Цялата система би рухнала.
Глава седма
Денят започна малко кисело. Моят пилот потъна в отвратително настроение. Когато пристигна с аерокара да ме вземе, аз любезно го попитах дали е прекарал добре свободната си вечер, а той през целия път до канцеларията ми досаждаше със забележки като: „Че може ли човек без пари да прекара добре?“, и: „Човек може и да умре от глад, ако дълго остане без нищо за хапване“. За капак добави раздразнено една история, как някакъв офицер загинал при катастрофа, защото пилотът му много се тревожел от бедността си. Моето настроение си беше добро. Оставих го да си мърмори.
Щом стигнахме, го натоварих да носи кашоните с надпис „Занко“ от мазето до аерокара и той все ги хвърляше грубо на задната седалка, като процеждаше през зъби: „Аз се трепя до смърт да я изчистя тая машина, а сега пак ще я оклепаме“, и: „Това не ви е камион“. Не издържах и отидох да си купя кексче и горещ „главотръс“. Бях доволен, че се сетих да взема дребните пари от касата в онзи магазин, щяха да ми стигнат и за обилен обяд с вечеря после.