Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм, че това ще може да се уреди, сладка моя. Купувачът и без това ще иска да го изпробва на вода, преди да го одобри окончателно, така че като му дойде времето, ще го попитам дали би позволил и на други пътници да ни придружат на кратка обиколка покрай брега.
— Би било прекрасно!
В този миг към тях се приближи Камий и сложи ръка на рамото на дъщеря си, за да насочи вниманието й към Ерих Вернер и Том Уитакър, които мъкнеха два големи сандъка по пътеката към къщата.
— Скъпа, донесохме ти някои твои дрехи от Англия. Къде искаш да ги оставим?
— Дрехите ми! — възкликна възторжено Шимейн. С поруменели бузи и искрящи от възбуда зелени очи тя се обърна към съпруга си и го дари с ослепителна усмивка. — О, Гейдж, трябва да отида да ги видя!
— Тичай тогава, сладка моя — отвърна той със смях. — И не забравяй да говориш с Бес за новите гости. Ще бъдат петима — три жени и двама мъже. Ако тя е съгласна да сготви обяд за всички, Ерих и Том могат набързо да сглобят от готовите греди маса на верандата. Там ще се съберем всички.
Шимейн кимна, извърна се и махна на баща си да придружи майка й до къщата. После й хрумна нещо и отново се обърна към мъжа си.
— Дали баща ти ще е склонен да се присъедини към нас?
Гейдж отговори с усмивка:
— Сигурен съм, че ще направи това усилие, след като Мери Маргарет е тук.
— Тогава ще се погрижа да му сложат удобен стол — каза тя, отстъпвайки няколко крачки назад. — Бъди така добър да ме уведомиш, когато пристигнат гостите. Аз отивам да изпробвам роклите си, за да проверя кои от тях все още ми стават.
Той я изгледа невярващо.
— Да не би да смяташ, че си наддала?
Шимейн нервно прокара длан по предницата на корсета си, защото тъкмо тази част на тялото й я безпокоеше най-много.
— В някои области — да, може би.
След което заслиза по стълбата, съпроводена от развеселения смях на съпруга си. Но когато Гейдж се обърна и видя намръщената физиономия на Морис, веселието му се изпари.
— Още ли сте тук, ваша светлост? — попита предизвикателно той, ядосан, че маркизът упорито продължава да дебне наоколо като хищник. — Трябваше вече да сте доловил, че Шимейн се чувства напълно щастлива като моя съпруга и да сте си заминал. Или все още смятате, че има някаква полза да се увъртате около нея като пале?
Морис не беше в настроение да се извинява. Твърде дълго бе наблюдавал двамата съпрузи да разговарят помежду си и очевидната обич, която изпитваха един към друг, бе разпалила ревността му. Ако не себе намесила жестоката съдба, сега той можеше да бъде на мястото на този мъж, заради него щяха да блестят очите на Шимейн.
Скръстил ръце зад гърба си, Морис се приближи до Гейдж с отмерена крачка. Слава богу, най-после му се бе удала възможност да остане насаме със заселника. Трябваше да изясни някои неща на този негодник, а за целта бе необходимо да са сами.
— Няма да напусна колониите, господин Торнтън, докато не стане възможно да замина с жената, която обичам.
Погледът на Гейдж стана студен като лед.
— За тази цел, милорд, ще се наложи да ме убиете.
Маркизът сви рамене с безразличие.
— Така и предполагах.
— Може би трябва първо да помислите дали Шимейн не предпочита мен пред вас.
Черните очи на Морис се плъзнаха бавно от загорялото лице на съперника му надолу към широките рамене под бялата риза с дълги ръкави и към стегнатите, тесни хълбоци, обути в светлокафяви панталони. Сетне се върнаха нагоре, за да срещнат отново леко развеселения поглед на Гейдж.
— Склонен съм да призная, че мъж с вашата фигура и външност би могъл да заплени Шимейн, сър, но съм убеден, че след време тя ще ви забрави.
Отговорът на Гейдж го прониза като острие.
— Както забрави вас?
Черните очи заблестяха от ярост.
— Сигурен съм, че единствено обстоятелствата са принудили Шимейн да приеме вашето предложение за брак, господин Торнтън. Ако е знаела, че плаваме насам, за да я спасим, несъмнено е щяла да го отхвърли.
— Възможно е — призна Гейдж. — Но само защото щеше да се чувства обвързана от годежа си с вас. — Той погледна изпитателно маркиза. — Но кажете ми нещо друго: ако ме убиете, какво ще правите с детето, което съпругата ми носи в утробата си?
Морис не желаеше да си припомня този болезнен факт, но отговори спокойно:
— Тъй като то ще бъде част от Шимейн, ще се постарая да му осигуря всички облаги, които бих дал на собственото си дете.
— Всички? — изсумтя Гейдж.
— Освен титлата ми, разбира се, но ще се погрижа на него… или на нея… да не им липсва нищо.
— Освен истинския баща.