По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Сигурно е било трудно да се биеш в блатата — каза моллата след няколко минути, когато разговорът се насочи към отношенията между двете ислямски страни.
— Войната е зло. Никога не ми е доставяло удоволствие да убивам — призна полковникът. Съвсем неочаквано очите му се изпълниха със сълзи и той разказа за някои от нещата, които беше извършил през годините. Сега вече разбираше, че сърцето му се бе втвърдило и най-накрая той беше престанал да прави разлика между невинни и виновни, между справедливи и покварени и бе изпълнявал онова, което му се заповядва — защото му се заповядваше, а не защото е било правилно. Сега полковникът разбираше всичко.
— Човек често пада, но чрез словото на Пророка винаги можем да открием обратния си път към милостивия Бог. Хората забравят за своите задължения, но Аллах никога не забравя Своите. — Моллата докосна офицера по ръката. — Мисля, че твоите молитви за днес още не са завършили. Заедно ще се молим на Аллах и заедно ще намерим покой за душата ти.
След това всичко наистина беше много просто. Когато научи, че в момента генералите напускат страната, полковникът вече имаше две основателни причини да им помогне. Той не искаше да умре. Освен това копнееше да изпълни волята на своя Бог, за да остане жив и да Му служи. За да покаже набожността си, той събра две роти войници, за да се срещнат с моллите и да получат техните заповеди. За войниците беше съвсем лесно. Единственото, което трябваше да правят, бе да изпълняват заповедите на своите офицери. Мисълта да направят друго просто никога не им беше идвала наум.
В Багдат се зазоряваше и вратите на десетки големи къщи бяха отваряни с ритници. Някои от обитателите намериха будни. Други бяха мъртвопияни. Трети опаковаха багажа си, за да избягат, и се опитваха да решат къде и как да стигнат дотам. Всички прекалено късно бяха осъзнали какво става около тях, при това на място, където и най-дребната грешка заличаваше разликата между охолния живот и насилствената смърт. Малцина оказваха съпротива и човекът, който почти успя да го стори, беше разсечен почти наполовина от двайсет и пет изстрела с АК-47 заедно с жена си. В повечето случаи хората бяха отведени боси от домовете им в очакващите ги камиони, свели глави към тротоарите, защото знаеха начина, по който щеше да завърши за тях всичко това.
Тактическите радиомрежи не бяха кодирани и слабите VHF-сигнали се следяха, този път в „СТОРМ ТРАК“, станцията, която се намираше по-близо до Багдат. Споменаваха се имена, при това неведнъж — винаги, когато извършващите арестите групи докладваха на началниците си, а това улесняваше работата на разузнавателните екипи по границата и във военния град на крал Халид. Дежурните офицери викаха командирите си и по сателита се пращаха съобщения с върховен приоритет.
Райън току-що беше изпратил последния от новите сенатори до вратата, когато се появи Андреа Прайс.
— Получават се важни съобщения, сър.
— Ирак? — попита Джак.
— Да, господин президент.
Президентът целуна жена си.
— Ще дойда горе след малко.
Кати нямаше друг избор, освен да кимне и да тръгне към асансьора, където чакаше един от камериерите, за да отведе първата двойка на горния етаж. Децата вече трябваше да спят. Навярно бяха свършили домашните си, в някои случаи с помощта на телохранителите си. Джак зави надясно, затича се надолу по стълбите, после пак зави надясно, сетне наляво, за да излезе от сградата, после отново влезе в западното крило и най-после пристигна в оперативната стая.
— Докладвайте — заповяда президентът.
— Започна се — съобщи лицето на Ед Фоли от монтирания на стената екран. И единственото, което можеха да направят, беше да гледат.
Иракската национална телевизия приветства новия ден и новата реалност. Това стана ясно, когато говорителите започнаха ежедневните си съобщения с призоваване в името на Аллах, не за първи път, но никога с такава пламенност.
— Старовремската религия вече май е достатъчно добра — отбеляза старшината в „ПАЛМ БОУЛ“. — Така ли излиза, майор Сабах?
— Да, старшина, да — отвърна кувейтският офицер. И преди не се беше съмнявал особено много. Началниците му изразяваха резерви. Винаги правеха така, защото никога не бяха били толкова близо до врага, колкото майорът, и мислеха за политика, вместо да търсят идеи. Той погледна часовника си. Щяха да пристигнат в кабинетите си чак след два часа. От друга страна, бързането нямаше да промени нищо. Бентът се бе срутил и водата щеше да се излее. Времето да я спрат вече беше изтекло, ако се приемеше, че такава възможност изобщо е съществувала.