Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Егвийн пропълзя с огромно удоволствие в палатката си веднага щом гай-шайн я вдигнаха. Лампите бяха запалени и в огнището пращеше малък огън. Тя нави меките си чизми и ги свали, събу вълнените чорапи и се изтегна върху светлите черги. Съжали, че вътре няма и леген с вода, в който да натопи краката си. Не можеше и да й хрумне да се прави на толкова корава, колкото бяха айилците, така че омекваше след няколкото часа ходене пеш, от което краката й сякаш ставаха два пъти по-широки. Разбира се, водата тук нямаше да е проблем. Или не би трябвало — наблизо имаше един полупресъхнал поток, — пък и една истинска баня нямаше да й навреди.
Коинде, кротка и тиха в бялата си роба, й донесе вечерята — пак плоския белезникав хляб, направен от брашно от ку’курз, и една глинена червена купа с гъсто варено, което тя изяде механично, — беше по-скоро уморена, отколкото гладна. Сухите чушки и бобове разпозна, но не попита от какво е тъмното месо. „Заешко трябва да е“ — каза си тя решително и се надяваше, че е това. Айилците ядяха неща, от които косата й можеше да се накъдри повече и от тази на Елейн. Готова беше да се обзаложи, че Ранд дори не поглежда какво яде.
След като приключи с вареното, се протегна край един красиво изработен сребърен светилник с излъскан диск, който да отразява светлината. Повечето айилци нямаха никаква светлина през нощта, освен от огньовете им, и малцина бяха взели със себе си маслени лампи, освен Мъдрите и вождовете на кланове и септи. Но нямаше никакъв смисъл да стои на смътното осветление на огнището, след като можеше да разполага с прилично осветление. Това й напомни, че нощите тук няма да са толкова драстично различни от дните, както в Пустошта: в палатката й вече започваше да става неприятно горещо.
Тя преля малко поточе Въздух, за да угаси огъня, и зарови из дисагите за подвързаната книга в износена кожа, която беше заела от Авиенда. Беше малко тънко томче с много дребен шрифт, трудно за четене, освен при добро осветление, но удобно за носене. „Пламъкът, мечът и сърцето“ — така се казваше, сборник от приказки за Биргит и Гайдал Кайн, за Анселан и Барашел, за Рогош Орловото око и Дънсинин и за още дузина герои и героини. Авиенда твърдеше, че й харесвала заради приключенията и битките, и може би наистина беше така, но във всяка история също така се говореше за любов между мъж и жена. На Егвийн тъкмо това й харесваше най-много — понякога бурните, друг път нежни нишки на неувяхваща любов. Можеше да го признае поне пред себе си. Една жена с претенции за благоразумие не биваше да си позволява да изповяда публично — точно такъв вид наслада.
Всъщност тя не изпитваше към четенето повече влечение, отколкото към храненето — това, което наистина й се искаше, беше да се изкъпе и да спи, а без къпането можеше и да мине, но тази вечер на двете с Амис им предстоеше да се срещнат с Нинив в Тел-айеран-риод. Обаче там, където можеше да се намира Нинив, на път за Геалдан, все още нямаше да е нощ, а това означаваше да остане будна.
При последната им среща Елейн й описа менажерията като нещо много забавно, въпреки че Егвийн не можеше да приеме на сериозно, че появата на Галад е била достатъчно основание да тръгнат да се скитат така. Според нея Нинив и Елейн просто май бяха обикнали приключенията. Жалко за това, което се беше случило със Сюан — те двете имаха нужда от твърда ръка, която да ги вразуми. Странно, че й се налагаше да мисли за Нинив по този начин. Нинив в нейните представи винаги беше била жената с твърда ръка. Но след онзи епизод в Кулата в Тел-айеран-риод Нинив се оказваше все по-малко и по-малко онази, срещу която трябва да се съпротивляваш.
Докато прелистваше поредната страница, тя гузно осъзна, че всъщност с нетърпение очаква да види Нинив тази нощ. Не защото Нинив й беше приятелка, а защото искаше да види дали въздействието се е оказало трайно. Ако Нинив си дръпнеше плитката, тя щеше да й вдигне вежда сърдито и тогава… „Светлина, дано да й е подействало. Ако се изтърве за онази разходка, Амис, Баир и Мелайне кожицата ми ще съдерат, а може и да ме изгонят.“