Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
По източните склонове на хълмовете яздеха патрули, за да не би малки отряди нашественици случайно да се промъкнат и да обезпокоят защитниците откъм тила. Ерик го знаеше, но все пак се боеше, че някаква изненада може да сложи край на всичките му планове.
Прозвучаха тръби и Ерик възкликна:
— По дяволите! Надявах се, че ще ни дадат малко отдих.
— Едва ли, сър — каза Харпър и извади меча си — широко длан и половина оръжие, което предпочиташе пред меча и щита, използвани от повечето бойци.
Откъм дърветата затичаха мъже, за да разбият отбранителната линия. Ерик започна да подава сигнали и катапултите и мангонелите започнаха да сеят смърт сред атакуващите; после запяха лъковете. Но този път атаката продължи.
Когато първите мъже удариха барикадата и загинаха, докато се опитваха да я изкатерят, от горите започнаха да се изсипват още и още мъже. Навлязоха във Фунията и Ерик разбра, че онзи, който командва противната страна, хвърля всичко срещу него. Ерик извади меча си и каза:
— Сержант, подкрепленията да са готови. Искам ги точно зад нашите хора на барикадата.
— Слушам, сър! — отвърна Харпър.
По три взвода всяка, поддържащите роти наброяваха сто и осемдесет души под командата на един сержант, чиято задача беше да види всеки пробив и да го запълни колкото се може по-бързо. Ценността на зоната между двете барикади щеше да се изгуби, ако защитници и нападатели се смесеха — стрелците по скалите горе и на втората барикада нямаше да могат да стрелят по врага.
Битката по барикадата кипеше и Ерик изпита безсилие, застанал на втория защитен рид макар и с меч в ръка. Знаеше, че ако влезе в бой, предимството ще се загуби. Спомни си, че вече е офицер, командващ целия район на сражението, затова прибра меча и продължи да наблюдава.
Слънцето се скри, но битката на барикадата продължи — атакуващите се изсипваха през Фунията и попълваха редиците на падналите. От двата фланга пристигаха съобщения, че боят е еднакво ожесточен по двата края на отбранителната линия, но че всички участъци се държат.
Щом небето на запад потъмня, Ерик зачака да изсвири тръбата за отбой, но сигналът не дойде. Когато почна да се стъмва, на запад се появиха запалени факли, та боят да продължи в тъмното.
— По дяволите! — изруга Харпър. — Нямат намерение да се оттеглят.
— Явно не — каза Ерик. Прецени, че трябва да направи избор: или да започне изтеглянето, като изгуби възможността да го прикрива през мъртвата зона, но прибере повечето си хора на втората барикада, която почти със сигурност щеше да удържи през нощта, или да продължи сражението и да се мъчи да ги удържи, докато свирят отбой. Ако победяха, победата щеше да е голяма и щяха да задържат врага в Рейвънсбърг поне още една седмица. Но ако рухнеха и нашествениците преодолееха втората бариера преди кралските войски да са успели да се изтеглят, резултатите можеха да са гибелни за Кралството.
Поколеба се. За пръв път, откакто се беше върнал в Рейвънсбърг, изруга Калис. Той или Грейлок трябваше да вземат това решение, а не някакъв си млад войник, който само беше чел за подобни проблеми в книгите.
— Какво ще правим, сър? — попита Харпър.
Умът на Ерик работеше бясно. Трябваше му вдъхновение, трябваше да намери някакъв начин да изтегли хората си на втората барикада, без да позволи на врага да ги последва.
— Може би някои от тия момченца ще се спънат и ще се опарят — каза Харпър.
Очите на Ерик се разшириха.
— Харпър, ти си гений!
— Знам, сър. Но това все още не значи какво ще правим.
— Атака — каза Ерик. — Извеждаме всички мъже от барикадите и удържаме врага до изгрев-слънце.
— Слушам, сър! — Харпър се обърна и закрещя заповеди и мъжете, държани в резерв, изведнъж прехвърлиха втората барикада и забързаха да укрепят първата.
— Сега ще е по-лесно — въздъхна Ерик.
— Както кажете, сър — каза Харпър. — Тук ли стоим, или се включваме в боя?
Ерик извади меча си.
— Бием се.
Двамата затичаха напред.