Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Момчето хукна.
Ерик седна и рече:
— Трябва да поспя.
— Поне един час ще имате, сър — каза Харпър, загледан в далечния огън, и като не чу отговор, се обърна и видя, че очите на Ерик вече са се затворили.
— Идеята ви си я бива, сър — каза изтощеният сержант и повика един войник от резервите.
— Момче, аз малко ще дремна, тъй че бъди добър и наглеждай какво става заради капитана и мен, ясно? — И без да дочака отговор, Харпър се смъкна до Ерик и заспа още преди брадичката му да се допре до гърдите. Навсякъде по фронта мъжете, които се бяха сражавали цяла нощ, също се опитваха да отдъхнат, докато резервите останаха да бдят, следейки пустото поле и горящата първа барикада.
Пъг простена и Миранда каза:
— Стой мирно!
Лежеше върху маса, покрита с чиста бяла покривка, и тя разтриваше гърба му.
— Стига си се държал като бебе — сгълча го тя.
— Боли — каза Пъг.
— Разбира се, че ще те боли — отвърна тя. — Връщаш ми се опечен от някакъв демон, а после — хоп, намираш си друг, с когото да се биеш.
— Всъщност бяха седем — отвърна Пъг.
— Е, един ти остана, но да не си и помислял да се разправяш с него преди да оздравееш.
— Нямаме толкова време — каза Пъг.
— Томас би трябвало скоро да е в Сетанон и освен ако не се появят още изненади, мисля, че и сам ще може да се справи с този Джакан.
— Не знам — каза Пъг. — Малкото, което видях, докато баща ти се биеше с Маарг, и това, което помня, когато Джакан ме нападна, ме кара да мисля, че всички трябва да сме в Сетанон.
Излязоха от стаята във Вила Беата, дома на Пъг на Острова на чародея, и отидоха в трапезарията. Появи се един слуга от реалността на Джикора — приличаше на голяма ходеща на два крака жаба. Преди година беше дошъл ненадейно, помоли да го запишат в училището на Пъг и Пъг се съгласи. Също като останалите ученици на Острова на чародея, той слугуваше в замяна на уроците.
— Ще ядете ли? — попита ги той.
— Да, моля — каза Пъг и грозното същество закрачи към кухнята. Обедът беше приятен, както всеки ден, откакто се бяха върнали от пантатийските пещери. Макар да беше минала само седмица, имаха чувството, че са изтекли векове, откакто се събудиха в тъмното, объркани и изтощени. Наложи се Миранда да употреби цялата си енергия, за да създаде мистична светлина, благодарение на която да виждат.
Посеченият демон вече се бе вмирисал и те разбраха, че са били в несвяст поне два-три дни. Пъг използва последните си резерви енергия, за да ги пренесе на Острова на чародея, където Гатис веднага се погрижи за тях.
Беше изтекла една седмица от завръщането им и Пъг усещаше, че силите му почти са се възстановили.
Щом свършиха обяда си, Гатис се приближи и каза:
— Може ли да поговоря с вас?
— Ще ви оставя сами — каза Миранда и стана.
— Не, моля ви — каза таласъмоподобното същество. — Това засяга и вас.
Тя седна, а Гатис продължи:
— Както ви споделих веднъж, аз бях свързан с Черния. — Погледна Миранда и поясни: — Вашият баща.
Тя кимна.
Гатис се обърна към Пъг.
— Когато Макрос за последен път напусна Мидкемия, в края на Войната на разлома, ви казах, че ще разбера, ако той умре.
— Мислиш, че е мъртъв? — попита Пъг.
— Знам, че е мъртъв — отвърна Гатис.
Пъг погледна Миранда — лицето й бе нечетлива маска — и каза на Гатис:
— От всички нас ти го познаваше най-добре. Загубата може би е тежка за теб. Съжалявам.
— Приемам изказаните от вас съболезнования, майстор Пъг, но мисля, че ме разбрахте погрешно. — Той им махна с ръка да го последват. — Има нещо, което искам да покажа и на двама ви.
Тръгнаха след него по един дълъг коридор. Той ги изведе навън, през моравата, проснала се зад голямата къща, а след това по ниския склон на равното било на един хълм. Когато изкачиха половината, Гатис раздвижи ръцете си във въздуха и се появи пещера.
— Какво е това? — попита Пъг.
— Ще видите, майстор Пъг — каза Гатис и ги поведе в пещерата.
В пещерата видяха малък олтар, върху който беше поставена статуя. Изобразяваше седнал на трон мъж — мъж познат и на Пъг, и на Миранда.
— Това е татко! — възкликна Миранда.
— Не — каза Пъг. — Това е Сариг.
Гатис кимна.
— Да, това е Богът на магията.
— Какво е това място? — попита Миранда.
— Светилище — каза Гатис. — Когато Черния ме намери, бях последният от една раса, имала доста важна позиция в нашия свят.