Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Едно вестоносче чакаше наблизо с ведро с вода. Ерик се свлече на колене, надигна ведрото и го изля върху лицето си със зейнала уста. Водата потече по раздраното му гърло и го съживи. После каза на момчето:

— Тичай и намери лейтенант Хамънд. Познаваш ли го?

Момчето кимна.

— Той е с резервната рота. Кажи му, че ми трябва веднага. И му кажи да донесе факли. И масло, ако има.

Изправи се тежко, но когато се обърна към Харпър, усети, че инстинктът и тренировката му го теглят напред, изпълват го с боен плам да убива врага и да оцелее.

Времето сякаш спря — сведе се до безкрайните дивашки замахвания с меча, които се повтаряха отново и отново. Някъде през нощта Ерик беше изгубил щита си и сега бе стиснал меча с две ръце, също като Харпър.

Изведнъж един глас зад него извика:

— Хамънд, сър. Какви са заповедите?

Ерик погледна назад и едва не загина — само усетът му помогна да избегне меча, замахнал към хълбока му. Отби го, чу звука на кършеща се кост и нечий рев. Изтегли меча си от трупа и попита Хамънд:

— Донесе ли масло?

— Само десет бурета. Нямаше повече.

— Палете барикадата! — заповяда Ерик и се обърна към Харпър. — Щом пламъците прихванат, искам пълно изтегляне.

— Слушам, сър — отговори Харпър и посече един нападател толкова дълбоко, че Ерик видя ребрата му.

Мъжете зад тях се раздвижиха и Ерик надуши изпаренията, когато започнаха да изливат маслото в основата на барикадата.

— Готови? — чу се гласът на лейтенант Хамънд.

— Да! — извика Ерик, докато довършваше поредния нападател.

Ревът на Харпър заглуши екота на битката:

— Отстъпвай!

Тръбите прокънтяха сигнала за отбой и докато Ерик и другите отстъпваха от барикадата, дузина факли полетяха към нея. Нашествениците, които в този момент преодоляваха барикадата, или пламнаха от бързо разгорелия се огън, или се оказаха заклещени от другата му страна и бързо бяха избити от войниците на краля.

Изтощените защитници побягнаха към втората барикада. Там ги чакаха вода и храна. Онези, които можеха, пиха и хапнаха, а онези, които бяха прекалено изтощени, просто се сринаха кой където може.

По барикадата се движеха други мъже, в случай че врагът се приближи, но след като огънят по първата барикада се разбушува, стана ясно, че никой няма да премине горящата грамада поне през следващия един час.

— Адски шантаво от ваша страна, капитане — каза Харпър. — Но иначе си го бива.

Ерик опря гръб на барикадата, изпи третия черпак вода и взе подадения му влажен парцал, за да избърше мръсотията, потта и кръвта от лицето и ръцете си.

— Благодаря, сержант. Това ще ни спечели един час отдих и ни дава открита мъртва зона. — Той погледна на изток, където слънцето скоро щеше да се покаже над планините, и каза: — Ако успеем да се задържим тук днес и през нощта, би трябвало да можем да се доберем до Даркмоор с повечето си хора. — Стана и извика да му пратят вестоносец.

— Намери някой от ротата си — заповяда Ерик на младежа. — Искам да се разпратят заповеди на север и на юг. Времето за отстъпление ще дойде скоро. Предай на командирите на двата фланга, че щом врагът тръгне към центъра, искам показна отбрана — нека да прилича на контраатака, а после, веднага щом врагът се отдръпне, да тръгнат с пълна скорост към Рейвънсбърг.