Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Ще му отрежем ли топките? — попита Бен след кратко мълчание.
— Какви топки? Изгубихме един човек заради тая тъпа история. Ще му гръмнем два бързи в главата; това би трябвало да му дръпне спирачката на тоя великан. После ще му натъпчем остатъка, всичките десет патрона, в топките.
— Виж, ето го — прошепна развълнувано Бен. — Погледни го тоя огромен катил. Истински великан!
— Господи, наистина е голям.
Бепи беше облечен в бял къс панталон, горнище на анцуг и бели гуменки. Бен се бе пременил по същия начин, само че в светлосиньо. Бепи си бе обръснал мустака, а косата му беше намазана с брилянтин. Бен бе прибавил и чифт розови слънчеви очила и завързан през рамената пуловер със същия цвят, което трябваше да допълва преднамерено търсения вид на хомосексуална двойка. И двамата държаха ракети за тенис, в чиито калъфи бяха напъхани пистолетите им.
— Да отиваме и да го ликвидираме — изръмжа Бепи. — Не забравяй, дръж се така, сякаш току-що се прибираме от тенис… и се прави малко на обратен, няма да те заболи. Помни, че тия чернилки тичат бързо. Затова, приближим ли се, започвай да стреляш. Недей да чакаш мен.
Тръгнаха веднага в лек бяг, за да настигнат жертвата си. Смееха се и чернокожият се обърна да ги огледа. След това бързо се качи в колата и веднага бръкна под седалката. Спусна бавно стъклото и ги заговори, опитвайки се да прецени що за хора са:
— Как беше, момчета?
— О, направо страхотно — отвърна Бен, сложи ръка на хълбока си и започна да се разкършва в кръста. — Великолепна тренировка направихме.
Бепи се усмихна и се надвеси.
— Здрасти, бабанка! Накъде си тръгнал?
Той нарочно блокира зрителното поле на негъра, за да може Бен да извади пистолета си.
— Към предградията.
Бепи продължи да се усмихва радушно и отстъпи встрани. Сигурен беше, че Бен е готов да го изпрати на оня свят, а искаше да му предостави възможност да си възвърне достойнството. Бен чакаше, насочил пистолет в главата на жертвата. Туп. Туп. Туп. Туп. Туп. Туп. Той изпразни всичките шест патрона в главата на негъра толкова бързо, че тялото му дори не успя да се катурне. След това блъсна мъртвеца на седалката и изръмжа:
— Лягай долу бе, черно копеле!
Бепи бързо пъхна ръката си през прозореца и изстреля още шест патрона в тялото му, надявайки се да го пръсне на парчета — и топките, и всичко. Бързо прибраха пистолетите в чантите и все едно че нищо не се е случило, тръгнаха бавно по улицата към колата си. Беше почти тъмно и наоколо не се мяркаха хора. Никой не чу изстрели или кихането на заглушителите.
През целия обратен полет до Вегас и двамата не продумаха за убийството. То бе станало повод един много нещастен момент в живота им отново да излезе на повърхността и те го преживяваха мълчаливо. Але Хоп, верният им приятел, никога нямаше да напусне съзнанието на Бепи. Техният начин на живот можеше да им погоди мръсен номер по всяко време. Знаеха това и бяха приели рисковете му. „Но защо Але? — размишляваше Бепи. — Беше толкова свестен човек, този Але Хоп.“
18.
Дон Емилио изпрати на Бефино покана за вечеря в Южен Бруклин за осем часа вечерта в четвъртък. Когато Бепи пристигна, по цялата Шестнадесета улица имаше паркирани коли и затова Маймуната спря до един пожарен кран.
— Чакай при колата. Ще изляза след около час — каза му Бепи.
На вратата бе окачена табела „ДНЕС НЕ РАБОТИМ“. Един мъж с мека шапка надничаше през прозореца, сякаш чакаше някого. Когато видя Бепи, той бързо отвори вратата и го поздрави. Заподскача около него като гумена играчка, говореше на сицилиански диалект и приповдигаше шапката си така, както се прави само пред доновете от мафията.
Бепи си помисли, че човекът се престарава с посрещането. Въведоха го във вътрешния салон на ресторанта, предназначен за празненства в затворен кръг. Това беше богато украсена зала с дълга, подковообразна маса, около която бяха седнали тридесетина мъже. За момент Бепи се поколеба, но забеляза на централното място дон Емилио. От лявата му страна седеше Роко Борели, а Големия Пат Аниело от дясната. Там бяха седнали и главите на фамилиите от Ню Йорк, Ню Инглънд, Ню Джърси, Пенсилвания и други регионални фамилии — донове, водачи и съответните им consiglieri58. На мястото на Ник седеше нов дон от Куинс — Анджело Марандала. Когато погледите им се срещнаха, той се усмихна жизнерадостно на Бепи. Отвръщайки на усмивката му, Бепи си помисли, че може и да е знаел за намеренията на Ник да се обърне към него с предложението за Морано. Може да се е досещал и за изхода.
58
Съветници (итал.). — Б.пр.