Владетелят на кулата

Новината се разпространи сред пленниците от уста на уста, цял ден въпроси и отговори кръстосваха шепнешком из трюма. Страх ги беше, но освен Фермин никой не отказа да участва и никой не ги издаде на надзирателя. „Все още са свободни в сърцата си — мислеше си Лирна. — Още не са се превърнали в роби.“

Накара хората да предадат въпросите ѝ на стройното момиче, което най-често извеждаха горе. „От колко моряци е екипажът? Всичките ли са въоръжени?“ Когато отново поведоха момичето по стълбите към палубата, косата му беше прибрана назад, очите му пак бяха пълни със сълзи, но имаше и блясък в погледа му, решителност. Когато го върнаха в трюма, Лирна получи желаните отговори. „Трийсет човека екипаж. Петнайсет въоръжени пазачи при входа на трюма, на три смени от по петима.“

Лирна изчака Илтис да заспи, преди отново да говори с Фермин. Той седеше обърнат наполовина към стената на корпуса със затворени очи и леко смръщени вежди, сякаш се напрягаше да чуе някакъв слаб звук. Лирна се заслуша на свой ред и чу далечен монотонен напев.

— Китова песен — каза тя.

Фермин вдигна вежди и мрачна усмивка разтегли лицето му.

— Не за дълго.

Китовата песен замлъкна внезапно и след миг корпусът потрепна от ехото на силен сблъсък.

— Червени акули — каза Фермин. — Вечно са гладни.

— Можеш да чуеш глада им?

Той се обърна към нея с хладно лице.

— Знам какъв си — каза Лирна. — Звероукротител.

— Аз пък знам, че ти не си проста щерка на търговец. Прав ли беше надзирателят? Курва на богаташ? Знам, че разбра всяка дума, която той каза.

— На курвите се плаща. На робите — не.

— Какво искаш от мен?

— Да направиш онова, което ти иде отръки. Да откраднеш. Или по-скоро да накараш малкия си приятел да го направи вместо теб.

— Ключа на надзирателя.

— Да.

— Ще освободим робите и ще нападнем екипажа. Това ли е великият ти план?

— Ако ти имаш друг, ще се радвам да го чуя.

— О, имам план, но той си е мой. Работата е там, че горе ме вика не друг, а господарят на този прекрасен кораб. Той е богат човек с голямо имение близо до Волар. Цяло крило от къщата му приютява младите мъже, които той колекционира от всички краища на света. Аз ще съм първият му екземпляр от Кралството, ще ме глезят и обгрижват, а ти ще раждаш бебета всяка година, докато утробата ти не пресъхне.

— С това ли се изчерпват амбициите ти? Да те гледат като домашен любимец, докато не остарееш и интересът на господаря ти не повехне?

— Ще съм се махнал много преди това, нямай грижа. Чака ме цяла империя, която да изследвам, и съкровища, които да открадна.

— И ще обърнеш гръб на всичко? На родния си град, на майка си?

Пролича си, че думите ѝ са попаднали право в целта, устните му трепнаха в неволен израз на потисната болка.

— Какво стана с нея? — притисна го Лирна. — Знаеш ли изобщо дали е оцеляла при падането на града?