Фурията на курсора

— Разбирам. Тогава ще се радвам да ви дам няколко от моите собствени гвардейци за такъв вид задължения.

Амара с всички сили се опитваше да запази своята ленива, мрачно чувствена поза. Това не беше лесно, като се има предвид, че тя беше абсолютно сигурна, че Алдрик току-що леко размърда крак, за да заеме позиция, сякаш е готов да извади меч.

— Те евнуси ли са? — сухо попита Рук.

Орус изненадано примига.

— Не, госпожо.

— Тогава се страхувам, че не са достатъчно подходящи, центурион — Рук леко наблегна на званието му. — Мога да ви уверя, че непременно ще съгласувам това с граф Ерагус, но към този момент имам заповед. Както и вие. Останете на поста си.

На лицето на младия центурион се отрази нещо повече от просто облекчение. Той безупречно й отдаде чест и се върна на поста си.

— Ти — озъби се тя, поглеждайки Алдрик. — Насам.

Стражите застанаха встрани, докато групата на Амара спокойно влезе в цитаделата през главната порта.

— По-бързо — каза Рук тихо, след като преминаха покрай охраната и влязоха в малък двор от другата страна. — Докато не стигнем до горните нива, има голяма вероятност някой да ме види и да започне да задава въпроси.

— То някой вече започна — промърмори Бърнард.

— Някой, способен да разсъждава — уточни Рук. — Калар има пълен контрол над Безсмъртните, но яките ги лишават от възможност да задават въпроси и да поемат инициативата в замяна на абсолютно послушание. Безсмъртните няма да ме разпитват или да ми се противопоставят без заповед — но служителите и офицерите на Калар могат. Те са хората, които трябва да избягваме.

Тя ускори крачка и бързо ги поведе надолу, в посока към коридора, а след това към широко спирално стълбище, което се виеше в централната част на кулата.

Амара преброи сто и осемнайсет стъпала, преди да чуят стъпки отпред и един дебел блед мъж в прекалено тясна ливрея с петна от вино да се появи на четири стъпала над тях. Бузите му бяха покрити с белези, косата му беше сплъстена и разрошена, а лицето му — небръснато. Той замръзна на място и примигна към тях.

— Рук? — попита той.

Амара видя гърба на Рук да се напряга, но не показа никакви други признаци на нервност. Тя наведе глава и промърмори:

— Милорд Ерагус. Добро утро.

Ерагус изсумтя и погледна другите жени. Устата му се разплу в доволна усмивка.

— Довели са ни нови играчки?

— Да — каза Рук.

— Сладка компания — каза Ерагус. — Кога пристигнахте?

— Вчера късно през нощта.

— Не очаквах да се завърнете толкова скоро — каза той.

Амара видя извивката на бузата на Рук, когато тя изпрати обезоръжаваща усмивка на Ерагус.

— Имахме късмет по пътя.

Ерагус изсумтя.

— Не това имах предвид. Имаше съобщения, че вие може да сте заловена…

Той млъкна и се опули за миг. Очите му се прехвърлиха от Рук към Алдрик, а след това надолу към меча на едрия мъж и всички присъстващи замръзнаха. За една мъчителна секунда погледът на Ерагус се замята уплашено, после той облиза устни и започна бързо, дълбоко да диша.