Виелица на сенките [bg]

— Аз минах — сякаш между другото вмъкнах аз.

— Искаш да кажеш, че си видял Аргад? — Еграсса ме погледна недоверчиво.

— Ако някой от зазиданите в кулата мъртви е бил Аргад, тогава да.

— Значи си голям късметлия, щом си минал цял и невредим през крепостта.

— Или вашите легенди грешат — тихо отвърна Змиорката.

— Просто Гарет е Танцуващ, това е обяснението — изказа тежкото си мнение Кли-кли. — Друг не би минал.

— Благодаря ти, Кли-кли — отвърнах злъчно. — Ти всели в мен увереност в моята изключителност.

— Но ти наистина си изключителен! — възмути се тя. — Ти си Танцуващ със сенки! Великата книга Брук-грук не лъже!

— Повтаряш се, шуте — въздъхнах аз. — Кажи нещо ново.

— Дриадите идват — прошепна Кли-кли и от тъмнината в светлия кръг пристъпиха Слънчево зайче и Пухкаво облаче.

— Гората говори с нас — каза Слънчево зайче, без да бърза да сяда.

— Трябва ли да знаем какво ви е казала?

— Да, елфе. Орките са нападнали. Войната е започнала.

Аз изохках, Кли-кли изписка, Мумр, който така и не успя да заспи, изруга, само Змиорката и Еграсса останаха безстрастни, сякаш им съобщиха не за война, а че утре на закуска няма да ни дадат кифли със сладко.

— Кога са нападнали?

— Преди няколко дни.

— Това ли е всичко, което трябва да знаем?

— Не, но ние не разбираме нищо от война и няма да можем да ви обясним както трябва. Само ще ви объркаме. Звънък ручей ни е изпратила флини, скоро ще бъде тук.

— Колко скоро? — Еграсса пое разговора с дриадите.

Пухкаво облаче затвори очи, сякаш се вслушва във вятъра, който духаше в голите клони на дърветата.

— Ще бъде при огъня след няколко минути. Но трябва да знаете, че утре ще се наложи да променим посоката.

— Как?!

— На запад. Не искаме, когато излезете от Гората, да се озовете в ръцете на орките.

Аха. Не искат Рогът на дъгата да попадне в оркски лапи. За нас не се интересуват.

— Ще ви прехвърлим на западния бряг на Черната река. Ще се озовете съвсем близо до човешки град. Мойциг, ако съм го запомнила правилно. Орките са го заобиколили. Флинито ще пристигне скоро, съветвам ви да го изслушате. Утре ще излезем от Златната гора.

Дриадите отново изчезнаха зад дърветата. Явно не горяха от желание да са в нашата весела компания.

— И какво се получава? — Фенерджията замислено потърка брадясалата си буза. — Щом утре излизаме от Златната гора… Значи при такава скорост след три, не, след два дни ще напуснем Заграбия?

— Ще разчитаме точно на това — Змиорката стисна и разтвори юмруци. — Сега в южната част на кралството е горещо!

— Но ако излезем на западния бряг на Иселина, тогава от Заграбия веднага ще попаднем във Валиостр?