Диамантен меч, дървен меч [bg]

Над зъбците на кулата се появи златисто сияние. Във въздуха се оформи изтъкан от светлина огромен сърп, даже два сърпа. Бяха съединени така, както се прави на бойна колесница. Гигантските остриета изскърцаха едно о друго на метал и почнаха да се спускат. Съвършена илюзия. Оръжията минаваха през каменните издатини като призрачно видение.

Ала не бе съвсем видение. Кривите остриета се насочиха първо към щурмуващите. Те тъкмо бяха закачили куките си и тръгваха да се катерят нагоре, възторжени и опиянени от липсата на съпротива, когато...

Стиснах клепачи. Виждал съм много жестокости и изстъпления, ала не исках да гледам. Сега сърповете щяха да покрият площада с късове човешко месо, а оцелелите да хукнат с писъци назад. Нямаше да стигнат далеч -палачите на Дъгата щяха да ги заловят, да ги хвърлят в ями, а оттам - на дръвника или на гредите за разпъване...

Исках да запуша и уши, за да не чуя предсмъртни вопли и кошмарното хрущене, с което кехлибарените остриета щяха да разрежат костите и живата плът. Винаги става така, когато магия се сблъска с поддала се на буйния си порив тълпа...

Площадът щеше да заприлича на касапско бунище.

...Насилих се да гледам. Изпуснах може би миг-два. Бях длъжен да видя. Да изпия до дъно горчивата чаша на чуждото страдание.

Сърповете се врязаха в първата вълна щурмоваци. Замръзнах. Очаквах навред на плисне кръв, да се разхвърчат черва... Вместо това заклинанието само разбута атакуващите. Някой простенаха, ала раните им бяха далеч по-леки от очакваното.

Други изкрещяха, падайки от високо. И тълпата не спря. Дори се разлюти още повече. А долу, в подножието на стените някакви закачулени фигури трупаха наръчи сено и палеха пушливи огньове. Хората се катереха по въжетата като маймуни от далечните южни земи. Една група шкембести любители на мелиинско пиво мъкнеха ствол на прясно отсечено дърво и го засилиха като таран към портите, псувайки и пуфтейки по пътя. Прашкарите продължаваха да обсипват горните етажи с тлеещите си димни снаряди над главите на атакуващите.

Сърповете се въртяха, ала когато попадаха в струите пушек, се деформираха, изтъняваха и само леко побутваха срещнатия човек.

Клането се превръщаше в циркова комедия.

Таранът през това време удари портата и цялата кула забуча като камбана. Чевръстите катерачи вече нахлуваха през прозорците, някои от тях сядаха на первазите и спускаха надолу въжета, с които издърпваха някакви чували. Гъстият дим извираше вече от множество прозорци.