Диамантен меч, дървен меч [bg]

„Топло, спокойно, домашен уют. Какво друго му трябва на човек, боец от Сивото братство, като по чудо оцелял след магически удар? Може би само халба светло мелиинско..."

Фесис се обърна на другата страна и се намръщи. Лявото рамо още го пробождаше при резки движения. Леля Аглая бе стоварила върху племенника си лавини от грижи при пълното съдействие и подкрепа на приятелката си Клара Хюмел. На слугите-таласъми бе наредено да се движат само на пръсти и да приказват шепнешком, дворните тролове цепеха дърва и раздробяваха въглищата само под заклинание за звукогасене, вещиците-камериерки бяха облечени като монахини, за да не предизвикват твърде силни вълнения у оздравяващия млад мъж...

Засега от цялата работа печелеше елфът-готвач Хрондалф, който бе получил рядката възможност да се развихри. Преди за деликатесите му все липсваха важни съставки като от пиле мляко, черен дроб от Цар-риба или гребен от Сиф. За последното Клара лично предприе ловна експедиция, от която се върна с „две дупки повече", както се изрази самата тя, отново шокирайки леля Аглая Така или иначе, феноменалната супа бе приготвена и Хрондалф дори се просълзи, когато Фесис искрено му благодари.

„Сега вече мога да умра спокоен!" - бе казал готвачът от деликатност, на което Клара изтърси пак нещо цинично и трудно осъществимо с телосложението на един елф, който гони хилядарката. Леля Аглая едва не припадна, но Хрондалф, свикнал с пиперливия език на Клара, дари вълшебницата с кротка всеопрощаваща усмивка и някак подозрително премрежен поглед...

Докато младежът критично оглеждаше брадясалите си бузи в огледалото, Клара се възползва от момента, за да му представи две-три свои племенници - поредните изкласили и узрели дъщери на своите втори, трети, четвърти и други братовчедки.

„О, Небеса!"

Беше на легло цяла седмица. В Мелиин обаче бяха изтекли няколко часа - в Долината времето течеше малко по-различно. Имаше места, в които всичко бе наопаки - един час в Долината значеше дни, а даже и месеци оттатък.

Оздравяваше доста бързо физически, ала духом оставаше зле. Това обстоятелство натъжаваше много леля Аглая. Клара присвиваше устни, а нейните племеннички се цупеха. Спешно повиканите за консултация уважавани маголечители, най вече прочутият Динтра, прегледаха Кер и заявиха, че всичко това се дължи на обикновен, „постстресов" синдром, а Фесис лежеше и мълчеше, извърнал лице към стената.

Синдромът бе пълна глупост. Мислите на Сивия боец бяха далеч от стрес. Вълнуваше го единствено Мелиин. Тормозеше се от въпроси, на които нямаше как да получи отговор:

„Какво е станало с Императора? Какво става с Братството, към което съм обвързан с клетва? Ясно е, че свадата с Дъгата е избухнала в кървава война. Седмоцветието е докачливо. Никога не прощава. Винаги отмъщава. А аз просто си лежа, бая си...