Републиката на крадците [bg]

— Добре — каза Монкрейн. — Достатъчно добре. Приятелска препирня, крият тайна. Ферин съзира пред себе си пътя към славата, но не постига нищо. Двамата имат нужда един от друг и не им е приятно, когато трябва да крият това зад разни остроумия.

— Монкрейн, в името на боговете, няма да има пиеса за гледане, нито сцени за репетиране, ако обясняваш всичко при първа възможност — каза Силванус.

— Аз нямам нищо против — обади се Алондо.

— Аз също — присъедини се Локи. — Мисля, че е от полза. Поне за мен.

— Монкрейн ще ви научи да играете всяка роля, като че сте Монкрейн — ухили се Силванус. — Помнете това.

— Няма жив актьор, който не би правил любов със звука на собствения си глас — каза Монкрейн, — стига да беше възможно. И ти не си изключение, Андрасус. А сега да намерим мечове. Ферин придумва Орин да се упражняват в градината и тъкмо там сюжетът ги хваща в лапите си.

Минаха часове на пот и усилия. Преструваха се, че се сражават напред-назад под слънцето с прашни, отдавна захвърлени дървени мечове. Локи, Джийн и Алондо се редуваха за ролите, а Монкрейн дори пускаше братята Санца за разнообразие, докато всичко не се превърна във вихреща се пантомимна битка. Нападение, париране, връщане на позиция, изричане на реплики. Париране, избягване на удара, реплики; париране, реплики…

Силванус измъкна бутилка вино и сложи край на собствената си жажда. Цял следобед окуражава дуелиращите се, но не мръдна от мястото на сянка до Сабета и Дженора, което си беше избрал. Когато слънцето бавно започна да се спуска на запад, Монкрейн най-после обяви, че са приключили.

— Стига, момчета, това е достатъчно за едно умерено начало.

— Умерено ли? — едва си пое дъх Алондо. Той не се намеси достойно за уважение дълго време, но се присъедини към останалите, когато разправията и боят с мечове напреднаха.

— Ами да, умерено. Не си във форма, Алондо. От вас, палетата, се очаква да скачате насам-натам и да изприказвате почти всичкия текст. Ако публиката те види да зееш за въздух като риба, хвърлена на дъното на лодка…

— Да, ще ме замерят с какво ли не — съгласи се Алондо. — Преди ме замерваха със зеленчуци.

— Не е ставало в моята трупа — изръмжа Монкрейн. — Добре, сядайте всички, докато не сте почнали да повръщате.

Предупреждението дойде твърде късно за Кало, който вече плетеше крака от препиването и шумно се освободи от останалото в стомаха му в един отдалечен ъгъл на двора.

— Музика за ушите ми — отбеляза Монкрейн. — Виждаш ли, Андрасус? Докато мога да вдъхновя храбрите младежи за такава реакция, смятам за успешно твърдението си, че още имам качества.

— Какви са очакванията ти за нас тогава? — попита Силванус.

— Ако кожата на императора на Теринския трон е с прекрасния наситен кафяв цвят на моята кожа, публиката може и да забележи, че синът ми няма как да е обикновен розовобузест теринец — отвърна Монкрейн. — А пък ролята на магьосника изисква по-голяма подвижност, затова ще я поема аз. Така че на теб остава да седнеш на трона.