![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Отивам в Рим, Брут. Корнелия е мъртва.
— О, Юлий, не! — смаяно възкликна Брут.
Прегърна го и сълзите на Юлий най-накрая потекоха.
— Тръгваме ли? — прошепна Брут.
— Помпей забрани.
— Въпреки това, тръгваме ли? Дай ми заповед.
Юлий затвори очи за миг — мислеше за думите на Помпей. Той също беше понесъл мъчителна загуба. Можеше ли да се покаже по-слаб от него? Смъртта на Корнелия го беше освободила от задръжки. Сега нищо не можеше да го спре да хвърли цяла армия срещу Катон и да го изтръгне от плътта на Рим. Част от него отчаяно искаше да види пламъци да се извисяват над града, да заличат завинаги това име и спомена за привържениците на Сула. Катул, Бибул, Пранд, самият Катон — те имаха семейства, които можеха да платят с кръвта си за онова, което му бяха отнели.
Но оставаше дъщеря му Юлия. В съобщението не се казваше дали е жива — нито една дума.
Щом помисли за нея, връзките на живота, който беше избрал, го обгърнаха като успокояващо наметало и някак си заглушиха мъката му. Брут го гледаше в напрегнато очакване.
— Не, Брут, още не. Ще чакам. Но има един кръвен дълг, който трябва да се плати. Предвождай Десети, докато се върна.
— Сам ли тръгваш? Нека дойда с тебе.
— Не бива. Ти трябва да поемеш командването. Помпей ми забрани да взема хора от Десети. Доведи ми Кабера. Трябва ми.
Брут изтича да събуди стария лечител. Когато разбра какво е станало, старецът забърза въпреки явното си изтощение.
Брут се върна при Цезар и го погледна в очите.
— Помпей не знае за войниците, които оставихме в имението, Юлий. Те са готови да умрат за тебе.
— Стига да са живи — отвърна Юлий.
Беше ослепял от сълзи под неспирния дъжд.
Глава 41
Тежки кълбести облаци скриваха пролетното слънце и дъждът продължаваше да вали. Юлий и Кабера влязоха в имението. Юлий бе обзет от дълбока умора, която нямаше нищо общо с нощната езда. Заради тежестта на стареца беше яздил почти ходом часове наред. Не усещаше обаче никакво желание да бърза. Искаше му се времето да се разтегне до безкрайност, мръщеше се на всяка стъпка, която го приближаваше към този момент. Кабера мълча през цялото пътуване — вечната му заразителна радост се беше стопила. Мократа дреха лепнеше по изтънелите му кости и той трепереше.
Юлий слезе пред портата и загледа как тя се отваря пред него. Някак си сега, когато беше стигнал тук, не искаше да влезе, но все пак вкара коня в двора. Усещаше се вцепенен.
На лицата на войниците, които го посрещнаха, беше изписана мъка. Той не им каза нищо, а тръгна през калния двор. Кабера го гледаше как се отдалечава и поглаждаше меката муцуна на коня.
Клавдия държеше някакъв окървавен парцал. Беше бледа и изтощена, с тъмни торбички под очите.
— Къде е тя? — попита Юлий и Клавдия като че ли се стопи пред него.
— В триклиниума — отвърна бавачката. — Господарю, аз…
Юлий мина покрай нея, влезе в триклиниума и спря. Факли осветяваха проста постеля и озаряваха лицето на Корнелия. Юлий се приближи към съпругата си и я погледна, ръцете му затрепериха. Беше измита и облечена в бяло, с чисто лице и коса, вързана на тила.
Той докосна лицето й и премига, усещайки мекотата му.
Смъртта не можеше да се скрие. Очите й се бяха поотворили и той виждаше бялото под клепачите. Помъчи се да ги затвори, но те пак се отвориха, когато отдръпна пръсти.
— Съжалявам — прошепна Юлий. Шепотът му отекна под трептенето на факлите.
Хвана ръката й, стисна студените пръсти и коленичи до нея.
— Съжалявам. Ти никога не си била част от това. Съжалявам, че не те отведох. Ако можеш да ме чуеш… аз те обичам, винаги съм те обичал.
Наведе глава, защото срамът го връхлетя. Последните му думи към тази жена, която се беше заклел да обича, бяха изпълнени с гняв и сега вече нямаше как да се освободи от тази вина. Беше толкова глупав! Не й беше помогнал, някак си бе уверен, че тя винаги ще е тук и че кавгите нямат никакво значение. А сега тя си беше отишла… Той сви юмруци и стисна главата си с тях. Как се беше хвалил пред нея! Че враговете му ще бъдат съкрушени и че тя ще е в безопасност…
Един глас разтърси тишината:
— Не! Не влизай там!
Беше Клавдия. Юлий се извъртя и посегна към меча.
Дъщеря му дотича в тишината и спря, щом го видя. Той помръдна инстинктивно, за да скрие Корнелия от очите й, после пристъпи към нея и я вдигна на ръце.
— Мама умряла — каза момиченцето и той поклати глава. Не можеше да спре бликащите сълзи.
— Не, не! Тя е тук. Тя те обича — отвърна Юлий.