Смъртта на царете [bg]

Юлий влезе и отдаде чест на Крас и Помпей. Имаше нещо странно в израженията им.

— Седни, Юлий — каза Крас.

Възрастният мъж избягваше да срещне погледа му и Юлий леко се намръщи, докато сядаше на една пейка до масата. Крас и Помпей продължиха да мълчат и неясна тревога сви стомаха му. Помпей наля чаша вино и я побутна към младия трибун.

— Получих… лоши новини, Юлий. Дойдоха съобщения от града — започна той.

Пое си бавно дъх и продължи:

— Нападнали са имението ти. Жена ти е убита.

Юлий скочи.

— Не! Това не е вярно!

— Съжалявам, Юлий. Получихме го заедно с военните съобщения.

Ужасът на младия мъж събуди собствения му спомен — как беше намерил дъщеря си в градината. Подаде пергамента на Юлий и мълчаливо загледа как той на няколко пъти започва да го чете със замъглени очи. Младият мъж дишаше тежко, ръцете му трепереха.

— О, богове, не! — прошепна той. — Ами Тубрук? Октавиан? За дъщеря ми не се казва нищо. Нищо, само няколко думи. Корнелия…

Не можа да довърши.

— Това е официално съобщение, Юлий — каза Помпей. — Възможно е да са живи. Ще има и други писма. — Спря за миг и взе решение. — Тъй като сме близо до града, ще те разбера, ако отсъстваш за малко, за да видиш какво става в дома ти.

Юлий като че ли не го чу. Крас се приближи към младия мъж, който беше видял толкова много мъка в живота си.

— Ако искаш да се върнеш в имението си, ще подпиша заповедите. Чуваш ли ме?

Юлий вдигна глава и двамата мъже отместиха очи — не можеха да гледат страданието му.

— Моля за разрешение да взема Десети с мене — каза Юлий с треперещ глас.

— Не мога да позволя това, Юлий — отвърна Помпей. — Дори ако можехме да се лишим от тях, не мога да ти дам цял легион.

— Само петдесет, само десет души… — замоли се Юлий.

Помпей поклати глава.

— Аз самият също се връщам в града. Ще има правосъдие, кълна ти се, но ще бъде по правилата на Пакс Романа, по римския закон. Всичко, за което работеше Марий. Ти ще се върнеш с мене тук след няколко дни, за да сложим край на въстанието. Това е твой дълг, както и мой.

Юлий стана, за да излезе. Помпей положи ръка на рамото му.

— Не можем да отхвърлим републиката, понеже не ни харесват ограниченията, Юлий. Когато дъщеря ми умря, аз се заставих да чакам. Самият Марий казваше, че републиката си струва един живот. Не помниш ли?

— Не и нейния живот — отговори Юлий и избухна в хлипове. — Тя не беше част от това…

Двамата пълководци се спогледаха.

— Върви у дома си, Юлий — каза тихо Крас. — Отвън те чака кон. Брут ще командва Десети, докато те няма.

Юлий си пое дълбоко дъх, за да си възвърне някакво подобие на самообладание.

— Благодаря ви — изрече тихо и се опита да отдаде чест.

Още стискаше съобщението в ръка и като забеляза това, го остави на пейката, преди да излезе и да яхне коня. Искаше просто да забие пети в хълбоците на животното и да се отдалечи в галоп от лагера, но вместо това го подкара към Десети легион.