Смъртта на царете [bg]

— Някои от новините са… ужасни — отвърна Помпей, — но трябва да почакат. На брега има четири легиона, току-що пристигнали от Гърция. Ще се срещна с тях и ще ги накарам да тръгнат с нас.

— Защо ти? Можеш да пратиш екстраординарии с нашите печати на заповедите. Защо да отиваш лично?

Помпей направи гримаса.

— Намерили са човека, който уби дъщеря ми. Хората, които пратих да го търсят, го наблюдават. Ще се отбия в града, преди да се срещна с вървящите на запад легиони. Трябва да продължиш без мене.

Крас седна и го загледа. После каза:

— Ако се обърнат и влязат в бой, няма да мога да те изчакам.

Помпей поклати глава.

— Тогава не ги карай да се обръщат. Остави им място да бягат и след няколко дни, след една седмица ще се върна със свежи подкрепления и ще свършим с този лов. Не рискувай да загубиш всичко, приятелю. Колкото и да си изкусен в сената, не си пълководец. Знаеш го много добре.

Крас скри гнева си. Винаги гледаха на него като на търговец, като на заемодавец, сякаш легионите криеха някаква голяма тайна, която само малцина избрани можеха да разберат. Сякаш в неговото богатство имаше нещо срамно. Виждаше с какво отчаяние Помпей се мъчи да не загуби тази победа. Колко ужасно щеше да е, ако презреният Крас му я открадне изпод носа! Който съкрушеше въстанието, щеше да стане следващият консул, той беше сигурен в това. Как би могъл сенатът да устои пред волята на хората, пред толкова много месеци страх? Не за първи път Крас усети съжаление за великодушието си, за това, че бе предпочел Помпей в сенатските дебати. Ако беше знаел как ще тръгне кампанията, щеше да потегли сам.

— Ще ги подгоня на юг — каза той и Помпей кимна доволен.

Взе друго послание от масата и го подаде на Крас. Когато той почна да чете, стана и посочи картата.

— Тези съобщения за флота могат да са само във връзка с робите. Бих останал, ако не бях сигурен, че ще продължат напред, но стига да не ги предизвикваш, те трябва да се насочат на юг, за да се срещнат с корабите. Ще повикам галери срещу тях. Няма да избягат по море, кълна се.

— Ако имат такова намерение — измърмори Крас, без да спира да чете.

— Не могат да бягат вечно. Ще започнат да гладуват, независимо какво са намерили да ограбват. Всеки ден отнема от силите им. Не, те се опитват да избягат и тези съобщения са ключът към това.

— А когато видят нашите галери да се събират, за да предотвратят бягството, ти ще настъпиш заедно с гръцките легиони, за да ги довършиш? — попита Крас и в тона му се промъкна жлъчна нотка.

— Точно така — отвърна остро Помпей. — Не приемай леко тази заплаха, Крас. Ако загубим сега, губим всичко. Трябват ни допълнителните легиони, които ще докарам. Не влизай в битка, докато не видиш моите знамена. По-скоро бих искал да те видя да се оттегляш, отколкото да узная, че са те победили, преди да се върна.

— Добре — отвърна Крас, ужилен от небрежното подценяване на способностите му.