![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Помпей гневно сви устни. Подобен завършек отнемаше радостта от отмъщението, караше го да се усеща някак си ограбен. Даде знак на стражите си да отнесат трупа и се обърна към Юлий:
— Сега тръгваме на юг, за да си довършим работата.
Легатът учудено изгледа Крас.
— Та това са повече от двадесет мили неравен терен. Моля те, помисли. Трябва да заемем централна позиция, да сме готови да ги спрем, да не им позволим да пробият…
Крас го изчака да свърши; тропаше нервно с пръсти по масата, докато го слушаше. Беше сигурен, че това е единственото, което трябва да се направи. Робите бяха притиснати до морето и ако Помпей беше стигнал до галерите, сега нямаше да има кораби, на които да се качат. Той само трябваше да ги задържи, да ги притисне в тесния участък в края на полуострова. Погледна картата на Помпей на стената. На нея разстоянието изглеждаше съвсем малко.
— Заповедите ми са ясни. Нови легиони идват от север, водени от Помпей. Ще задържим линията, докато не пристигнат, и искам в полето да се издигнат укрепления. Не ми губи времето.
В гласа му се дочу опасна нотка. Легатът сигурно не би се колебал така, ако Помпей даваше заповедите. Това беше непоносимо.
— Тръгвай! — изсъска Крас и стана от стола си.
Когато остана сам, пак седна, потърка нервно чело и отново погледна картата.
Всеки шум в нощта го караше да подскача от страх, че робите може да са пробили редиците му и да тръгнат пак да опустошават страната. Не биваше да допусне това да се повтори. Отначало мислеше да ги притисне към морето, но ако те започнеха да се бият така, както се бяха сражавали там, на север? Щом пътят им за бягство бъдеше отрязан, щяха да се бият отчаяно и ако надвиеха римските войници, той беше загубен, дори да не загинеше в битката. Сенатът щеше да заповяда да го екзекутират. Намръщи се. Колко от сенаторите имаха дългове, които само смъртта му би могла да заличи? Можеше да си представи благочестивите им лица, докато обсъждат съдбата му в сената. Откакто Помпей го остави да действа сам, започна по-добре да разбира колко са сложни нещата. Нямаше кого да пита, трябваше лично да взема решенията.
Отиде до картата, прокара пръст по най-тясната ивица земя в югозападния край на полуострова, намръщи се и прошепна:
— Ще ви задържим тук, докато дойдат легионите.
Двадесет мили насипи. Подобен вал не беше вдиган никога и когато го издигнеха, римляните щяха да разказват на децата си за него и за Крас, който построил стена през цялата държава. Драсна отново с пръст, пак и пак, докато на пергамента не пролича тъмна линия.
Стената щеше да спре робите, освен ако Помпей не се беше провалил в усилията си да събере достатъчно галери, за да им попречи да избягат и за да не стане после Крас посмешище за цялата страна, че е пазил само пустите полета.
След забавянето за екзекуцията на Катон Помпей накара гръцките легиони да вървят на юг без почивка. Те бяха ветерани от гръцките граници и сред тях имаше достатъчно хастати и триарии, които да подтикват младите напред. Вървяха по камъните на Виа Апия и първия ден изминаха тридесет и пет мили. Помпей знаеше, че ще започнат да вървят по-бавно, когато излязат от пътя, но дори ако робите бяха избягали в най-отдалечената част на страната, за по-малко от две седмици можеше да ги настигне с пристигналите от Гърция легиони.
Юлий яздеше заедно с Кабера. Сменяха конете на всеки дванадесет мили в пътните станции. Помпей се учудваше на младия трибун. Беше му казал само няколко думи, докато стояха и гледаха как Катон умира на форума, но младият мъж сякаш се беше превърнал в друг човек. Вътрешният огън, който беше нервирал Помпей, когато Юлий беше поел контрола над новия Десети легион, като че ли беше угаснал. Всеки ден, докато яздеха един до друг, Помпей го оглеждаше внимателно. Беше виждал мъже, които се пречупваха след подобна трагедия, и ако Юлий не беше в състояние да командва, той нямаше да се поколебае да го свали от поста му. Марк Брут също беше подходящ за задачата, но дълбоко в себе си Помпей признаваше, че Брут никога няма да е такава заплаха за него, каквато би могъл да представлява този. Начинът, по който Юлий беше поел властта над Първородните и същевременно беше запазил приятелството на Брут, говореше много за способностите му. Може би щеше да е по-добре да накара да го свалят, преди да се е възстановил след убийството на съпругата си, докато все още е слаб.