![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Тубрук изстена и отвори очи.
— Още ли си тук, бабке? — прошепна той и слаба усмивка раздвижи устата му.
— Докато ме искаш, любов моя — отвърна тя.
Вдигна очи към Юлий, после погледна мъжа в леглото и каза:
— Юлий дойде.
Тубрук обърна глава и изхърка:
— Ела насам да те видя.
Клавдия се дръпна и Юлий се приближи и погледна Тубрук в очите. Старият гладиатор си пое дълбоко дъх и цялото му тяло потръпна.
— Не можах да ги спра, Юлий. Опитах, но… не можах да стигна навреме.
— Не си виновен ти — прошепна Юлий и от очите му бликнаха сълзи.
— Убих всичките… убих го, за да я спася — каза Тубрук отпаднало.
Дишаше на пресекулки. Юлий се отчая. Боговете бяха отредили твърде много мъки на най-любимите му хора.
— Повикай Кабера. Той е лечител — обърна се Юлий към Клавдия.
Тя му махна да наведе глава и прошепна:
— Не го оставяй да се мъчи. Нищо не може да се направи. Не му е останала никаква кръв.
— Доведи Кабера — отвърна Юлий свирепо.
Помисли, че ще възрази, но после Клавдия излезе и той я чу да вика в коридора.
— Кабера е тук, Тубрук. Ще ти стане по-добре — поде Юлий и лек хлип задра отново гърлото му.
Старецът влезе — пръскаше навсякъде дъждовни капки — и бързо се приближи до леглото. Със сръчни пръсти провери раните, като повдигна завивките, за да ги види изцяло. Погледна отчаяния Юлий и въздъхна:
— Ще се опитам.
Положи ръце на гърдите на Тубрук и затвори очи.
Юлий се наведе напред и зашепна молитва. Не виждаше нищо, само приведената фигура на стария лечител и ръцете му, неподвижни и тъмни върху белите гърди. Тубрук си пое дъх във внезапен спазъм, после бавно издиша. Отвори очи, погледна Клавдия и прошепна:
— Болката си отиде, любов моя…
В същия миг животът го напусна. Кабера се олюля и падна на пода.
Помпей изгледа смръщено капитана на галерата, който стоеше сковано пред него.
— Не ме интересува какви заповеди си получил. Ето какви са моите. Ще отплаваш на юг към Сицилия и ще събереш всички галери, които срещнеш по пътя. Всички римски кораби трябва да пазят юга и да попречат на робите да избягат. Разбра ли, или трябва да те арестувам и да назнача друг капитан на твое място?
Гадитик отдаде чест; не харесваше надменния сенатор, но не се осмеляваше да го покаже. След половин година, прекарана в плаване, се беше надявал да остане поне малко на суша, в града, но сега получаваше заповед да излезе отново в морето, без дори да му се даде възможност да почисти кораба. Пракс щеше да се вбеси.
— Разбрах, господарю. Ще излезем от пристанището с отлива.
— И нито миг по-късно — отговори Помпей, обърна се и тръгна към чакащите го войници.
Гадитик го загледа да се отдалечава, после хвърли поглед към другите галери, които вече отплаваха. Тъй като всички се бяха запътили към Сицилийския проток, римските пристанища щяха да станат лесна плячка за пиратите. Каквото и да беше замислил сенатът, Гадитик се надяваше, че начинанието ще си струва риска.
Клавдия намери Юлий да пие от мъка в една тъмна стая. Той вдигна очи, когато тя влезе, но в погледа му не се четеше нищо.
— Сега тук ли ще останеш? — попита бавачката.
Той поклати глава.
— Не. Ще се погрижа за погребенията и тръгвам.
Говореше завалено, в гласа му се усещаше невероятна тъга, но тя не можеше да го утеши с никакви думи. Част от нея искаше да го накара да почувства болка заради жестокия начин, по който се беше държал с Корнелия, и тя с последни сили се сдържа да не проговори, за да не го нарани. Лицето му показваше, че той съзнава това.
— Ще останеш ли да се грижиш за майка ми и дъщеря ми? — попита Юлий, без да я поглежда.
— Аз съм робиня. Длъжна съм да се върна в дома на сенатор Цина — отвърна тя.
Той я погледна и махна с ръка в пиянски жест.
— Освобождавам те. Ще откупя документите от баща й. Поне това ще направя, преди да замина. Просто се грижи за Юлия. Октавиан тук ли е?
— В конюшнята. Не знаех дали да го върна на майка му…
— Грижи се и за него. Той е моя кръв и аз му го обещах. Държа на обещанията си. — Лицето му се изкриви в мъка. — Искам да останеш тук и да управляваш тази къща. Не знам кога ще се върна, но когато си дойда, искам да ми говориш за нея. Познавала си я преди мене и искам да знам всичко.
Той беше толкова млад, помисли тя. Млад, глупав и едва сега научаваше, че животът е ужасно нечестен. Колко дълго беше чакала любовта, преди да я намери с Тубрук? Корнелия щеше да я освободи, за да се омъжи, а Тубрук щеше да я помоли за това, щом събереше кураж. Сега не й бе останало нищо — момичето, което беше отгледала от бебе, лежеше безжизнено в другата стая. Когато събереше сили, Клавдия щеше да измие и Тубрук. Но не веднага.