Смъртта на царете [bg]

— Ти говори… добре, Юлий — каза Помпей.

И поклати глава, докато гледаше строяващите се редици. Беше помислил, че Юлий може да се възпротиви на заповедта заради името на Първородните, и беше готов да му наложи волята си. Но като видя лекотата, с която младият командир прие новината и я накара да заработи за него, се изненада. Чак сега му стана ясно защо и как младият мъж беше постигнал такъв успех в Гърция срещу Митридат и срещу пиратите преди това. Той като че ли знаеше какви думи да изрича и думите му се забиваха по-силно и от мечове.

— Бих искал да удължа почивката в лагера, преди да тръгнем напред — каза Юлий. — Това ще ми даде възможност да говоря с хората и да ги оставя да се нахранят и да си отспят.

За момент Помпей се изкуши да откаже. Освен че беше наложително да преследват робите, инстинктът го предупреждаваше да не прави нещата твърде лесни за младия командир, който се обръщаше право към сърцата на войниците и само за миг ги караше да се отърсят от нещастието си. Но отстъпи. Цезар щеше да има нужда от всяко предимство, щом се налагаше да възстанови достойнството на новия легион, да го въздигне от пепелта.

— Можеш да им кажеш, че съм им отпуснал още два часа по твоя молба, Юлий. Бъдете готови да тръгнете по залез.

— Благодаря. Ще се погрижа за нови щитове и броня за хората веднага щом приключим с въстанието.

Помпей кимна разсеяно и махна на Крас да тръгнат към челото на колоната. Юлий загледа след тях с неразгадаемо изражение. После се обърна към Брут и видя, че е дошъл и Кабера; нещичко от предишната жизненост и интерес се беше върнало на лицето на лечителя. Юлий се усмихна криво.

— Брут, кажи им да си довършат вечерята. След това искам да говоря с колкото мога повече хора, преди да легнат да спят. На мое място Марий би научил имената им. И аз ще го направя.

— Боли ме, че изгубихме Първородните — измърмори Брут.

Юлий поклати глава.

— Не сме ги изгубили. Името ще остане в списъците на сената. Ще се погрижа за това. Помпей и Крас бяха прави да дадат ново начало, макар че наистина е болезнено. Хайде, ела да се разходим сред Десетия. Време е да се освободим от миналото.