![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Красота, ако утре не си на смяна, хайде да се видим към пет часа пред пощата на Пиаца Сан Силвестро.
При тези думи тя, като истинска статуя, извърна глава на другата страна и подхвърли на бармана:
- Едно еспресо.
Взех касовата бележка и добавих:
- Великолепна си... ее, във всеки случай това е визитната ми картичка с адреса на ателието: ако ти се налага ремонт, обади се.
Ала сега тя ми звънеше като истинска кокетка, размислила през нощта. Беше кратка:
- Господин Джовани, във връзка с онази среща, приемам: тогава до утре в пет на посоченото място.
Казах, че съм съгласен, и затворих телефона. Две.
Ще кажете: редно беше да отвърнеш, че вече имаш ангажимент, както си е, и щеше да си свободен. Да, но аз не предпочитах Берта пред Марчела; не познавах нито едната, нито другата и исках да избера. Ще кажете: лошо; а аз ще ви отвърна: много лошо, но както се казва, мъжът е ловец. Накратко, по-весел от всякога се върнах към работата и карах без прекъсване до единайсет. Неочаквано чух да ме викат откъм улицата:
- Джовани, Джовани.
Показах се с тръба в ръка. Беше Фернанда, не много млада девойка, сгодена за мой приятел; работеше при фризьора отсреща. С ръце в джобовете на бялата престилка, ми намигна закачливо и попита:
- Я ми кажи, не ти ли горят ушите?
- Защо?
- Цяла сутрин говоря за теб.
- С кого?
- Наистина ли искаш да знаеш?
- Да, с кого?
- С Паолина... е, сега знаеш.
Паолина и тя работеше при фризьора: свенливо момиче, с кръгло лице, сиви очи, фина, мила. И на нея бях хвърлил въдицата преди два месеца; тя ми беше отговорила, че е сериозно момиче и аз повече не бях мислил за нея. Фернанда продължи:
- Тя не се осмелява да ти каже и аз приех да съм посланик, защото съм добра приятелка: с една дума, утре да се срещнем към седем на Пиаца дел Пополо, пред църквата. Аз ще дойда с Джиджи и ще доведа Паолина за теб.
Въздъхнах зашеметен:
- Добре.
- Какво, дори не ми благодариш. Умираше за Паолина, а сега си толкова хладен.
- Благодаря, благодаря, благодаря.
Върнах се вътре и се хванах за работа, но без да си тананикам и без да си подсвирквам. В един свърших, обадих се на съдружника и поех към обичайната кръчма през няколко къщи, където обядвах всеки ден. Там продават наливно вино и по някоя жена винаги чака до тезгяха да и напълнят я бутилка, я дамаджана. Влязох в тъмното помещение и очите ми срещнаха очите на Олга - чакаше бутилката. Тя беше камериерка в къща на Виа Кондоти; и към нея се бях обръщал в последно време, но без резултат. Олга беше руса, с пращящи от здраве бедра и гърди и широко, добро, леко повяхнало лице, над челото и се спускаше златен кичур, по-изкусителен от слънчев лъч, който наднича през прозореца, гали бузата ти и те кара да замижиш. Приближих машинално, тя, без да помръдне, попита:
- Все още ли я мислиш така?
- Да.
- Тогава да се срещнем утре в четири пред ателието ти...
В този момент съдържателят и подаде пълната бутилка, тя я пое, тръсна коси, усмихна ми се и излезе, тътрейки подметки по пода. Замислен седях и обядвах. Сега имах четири срещи, всичките в неделя; дори и за мъж, който от шест месеца е карък в любовта, четири жени са много. Хапнах леко, от време на време спирах, за да размисля, после изпразних чашата и излязох. В този час Виа Марио дей Фьори е безлюдна, виждат се само котки, които ровят в кесиите, дето им хвърлят от гостилниците. Както си вървях покрай стените, чух „псс псс“ над главата си.
Спрях, вдигнах поглед и видях между две щори на първия етаж Лоретина, момиче на пълен работен ден. Преди няколко дни, под предлог да и помогна с покупките, се опитах да я прегърна на стълбите, но получих такъв тласък в гърдите, последван от плесница, че ми спря дъха. Лоретина беше селянка с червендалесто лице, плитка около главата, а очите и образуваха черна лента под челото, блестящи и усмихнати. Каза забързано:
- Джовани, утре тях ги няма, отиват на село, да се видим в един, тук долу, на портата.
В този момент отвътре се разнесе груб крясък:
- Лорета, все на прозореца... селянко, къде се намираш?