Нови римски разкази [bg]

И с жените, като с всичко в живота, кога върви, кога не върви. Шест месеца бях сам, живях единствено в компанията на приятели. А приятелите, известно е, са все мъже, не носят поли; но ако почувстваш нужда от малко пола, не са приятелите, естествено, с техните панталони, които могат да ти я заменят. Ще кажете: с приятелите не се боиш от предателства, ревност, инат, правене напук; с приятелите беседваш за какво ли не - за спорт, за политика, за сделки, докато жените не знаят и не желаят да говорят за нищо друго, освен за себе си и за вечната любов. Така е. Ала я опитайте да се срещате само с приятелите и ще усетите как животът започва да ви се вижда като пясъка, като триците, като всяка друга материя, суха и без сос.

Да спрем дотук с разсъжденията.

Цели шест месеца бях само приятел, но не по моя воля, а по неволя, защото поради нещо, което не мога да обясня, през тези шест месеца жените не искаха и да чуят за мен. При все това не стоях със скръстени ръце; напротив, обезпокоен, започнах да се срещам с повече от една, като си мислех: да пробваме с десет, дано пък една от десетте да захапе. Споменах десет, вероятно са били повече или по-малко, но резултатът беше все същият: нищо. Започнах наистина да се тревожа, понякога се питах да не би случайно да имам неизвестен за мен физически недъг. Неочаквано от всички безразборно посети семена през последните две години избуяха зелени жита. Тогава изведнъж разбрах, че съм сял твърде много и ако се заема с реколтата, рискувам да ме затрупа.

Необяснимо защо те не се обадиха в реда, по който ги бях ухажвал, а всичките по едно и също време - в един съботен ден. Навярно защото събота е преди неделя, а бедните момичета се виждат с годеника си в неделя. Тъкмо оправях един бойлер в ателието на Виа Марио дей Фьори и телефонът звънна.

Колебливо гласче попита за господин Джовани, а после обясни, че говоря с Берта. Тази Берта беше гувернантка в дома, където преди четири месеца бях поправял уред. И сред всичките най-малко очаквах да се обади точно тя. Не за друго, а защото беше много над мен, почти госпожица, а и имаше сериозен вид на здраво, силно, спортно момиче, което играе с поверените и деца, а в неделя стои затворено в стаята си, репризира чорапи или чете книга. Изглежда се срамуваше, защото гласът звучеше именно така - срамежлив, нисък и бавен, разкаян. Изпълнен с радост, и определих среща в три на другия ден - неделя, в подножието на стълбите на Пиаца ди Спаня.

Върнах се към работата, подсвирквайки си, много доволен. Мина половин час и ето, телефонът отново звънна. Отидох, вдигнах, слушам: друг женски глас, но уверен, като на човек, който си знае работата. Беше Марчела, нея за разлика от Берта я срещнах миналата вечер в бара на Виа дела Вите, където е касиерка. Отдавна бях забелязал това момиче, красиво като статуя, неподвижно като статуя, студено като статуя и окуражен от приликата и със статуя, а както е известно статуите не отвръщат, но и не се обиждат, и казах, все с намерение да хвърля стръвта: