Нови римски разкази [bg]

- Вещица.

Двамата се отдалечиха към близката гостна и след малко дочух глъчка от комплименти: домакините ги бяха посрещнали и ги поздравяваха.

След тези първи гости залите започнаха да се пълнят малко по малко: отначало още една двойка, след нея госпожа с четири-пет дъщери на възраст за омъжване и всичките грозни; следваше ги група мъже от всички възрасти - от голобрадо момче до грохнал старец, целия в бръчки. Али, който имаше дух на наблюдател, ми прошепна едва чуто:

- Обърни внимание, гледай как някои се тъпчат... клетите, ходят на приеми, за да се нахранят.

И наистина към бюфета се приближаваха двама - господин отляво и госпожа отдясно. Не познаваха, изглежда, никого от поканените и нямаха желание да познават когото и да било. Госпожата отдясно беше на средна възраст, едновременно внушителна и повяхнала, с високомерно лице, но без обици и огърлица, изпълнена с честолюбие, ала облечена в износена дреха; господинът отляво, и той на средна възраст, имаше вид на токущо оздравял след дълго, дълго боледуване, с обезверено бледо лице, с редки, тук-там липсващи прошарени коси, облечен в тъмносин костюм, лъснат по лактите и коленете. Тя протегна ръка към поднос с пасти, хвана две и си ги напъха в устата, но без да променя изражението си на обидена принцеса. Той вяловяло събра два сандвича, един с хайвер и един с шунка, огледа за момент произведението си и после го захапа. Забавлявах се да ги наблюдавам и, право да си кажа, беше истински спектакъл, превъзхождащ и театъра, и киното. Накратко, тя надменно, той измъчено, правеха едно-единствено нещо: вземаха и поглъщаха, поглъщаха и вземаха. На масата имаше и желиран петел - нарязан, но поднесен цял. Онзи господин протегна уморено ръка и сграбчи едното бутче. Трябва да отбележим, че петелът бе нарязан зле: заедно с бутчето тръгнаха и гърдите, след тях и цялата птица. Той обаче упорстваше да откъсне парчето, извиваше го и го теглеше. Ненадейно друг господин, явно негов познат, приближи изотзад и предателски го тупна здраво по гърба, възкликвайки:

- С ръце, ей!

Да бяхте видели онзи клетник: изрече нещо, пусна бутчето и целият почервенял, избяга и се смеси с тълпата. Обърнах се да проследя госпожата: и тя бе изчезнала, а там, където преди имаше планина от сладкиши, бе останал празен поднос.

В този момент се приближи майордомът:

- Бързо, вземи този поднос и обикаляй.

Подносът беше пълен с различни чаши: високи, пълни с лед и жълта напитка и малки - с безцветно питие. Взех го и тръгнах сред гостите. Който смята, че сервитьорството е лесен занаят, бих искал да го видя да обикаля с поднос, натежал от чаши, сред тълпа от подпийнали хора. Кой оставяше върху подноса празна чаша или фас или отхапана маслинка; кой ме питаше какво има в чашите, но не можеше да избере; кой ръкомахаше, увлечен в разговор и за малко да преобърне всичко с един замах. Беше непоносимо горещо и чашите, пълни с кубчета лед, ме привличаха; бързешком, все едно нищо, завих към преддверието, оттам в тъмен коридор със съблекалня и на няколко глътки изпих една голяма и две малки чаши. Питиетата бяха силни и ме удариха в главата. Окуражен се върнах при бюфета и подвикнах весело на Али: